ANA’s STORY
“Казвам се Ана. Все още съм на 26 години, но имам чувството, че се родих преди година и половина, когато избрах да дойда във “Феникс” за междинна спирка между миналото и бъдещето си. Едно от нещата, които разбрах през това време е именно това, че бъдещето ми е много по-важно от миналото. Сега разбирам, че да се друсаш е симптом на голям проблем и е възможно най-грубия начин да накараш хората да ти обърнат внимание, да изкрещиш за помощ и да останеш безпомощен, неразбран, сам, самотен. Бях зависима 7 години към хероин и за тези 7 години оправдах всичките си неуспешни опити за спиране с митам, че “бивш наркоман няма”, а всичките ми провали при лечение се дължаха на това, че не полагах никакви усилия да си помогна. Във “Феникс” имаш време да намериш вътрешната си мотивация за живот, за щастие, да забелязваш дребните неща около себе си, да мислиш позитивно, да поемаш отговорност за постъпките си, за себе си и за хората, които обичаш. Едва тогава разбираш колко те ограбва хероина и колко много истински неща пропускаш, докато живееш като зависим. Аз наричам “Феникс” училище за живот, защото там се научих да живея. Преди да отида там, нямах никакви надежди, никакви мечти. Не вярвах, че някога ще мога да живея истински, нормално, без да съм роб на наркотиците. Вече една година и половина аз съм чиста. Живея. Никога животът ми не е бил толкова пълноценен и изпълнен със смисъл. Влюбена съм, имам приятел, когото обожавам, и той – мен. Имам хубава работа, сама изкарвам парите си и се грижа за себе си. Чувството е несравнимо. Помагам на майка си вкъщи. Ще кандидатствам отново, за да продължа образованието си. имам мечти. Успях да докажа на себе си и на хората, че е просто мит това, че няма излекуван наркоман. Няма зависимост за цял живот. Трябва само да кажеш “Имам нужда от помощ”. Благодарение на всеотдайния екип на “Феникс” аз съм итстински човек – радвам се, тъгувам, мечтая, чувствам. Жива съм и изживявам всеки миг пълноценно.
