Ще оцелея

Дора Добрева

В продължение на 3 дни мисля как да напиша всичко това, което е в главата ми.  В по- подреден начин и да кажа, това което ме накара да се замисля да пиша на вас… С надеждата да ми помогнете по някакъв начин. Започвам някак си, ако не ме разберете нормално.  Аз не се разбирам не би ме учудело… Целият ми проблем е с родителите ми!

Баща ми е на 47 майка ми на 50 а самата аз съм на 22… Моят проблем така да го кажа или по скоро техният е, че имам връзка с момиче.  По -скоро това е големият проблем на майка ми. Знае го от две години насам. Живеем във Париж от 10 години има няма вече, но всяко лято се прибираме в България на почивка.

Онзи ден и показах хронология за това как един мой колега на работа иска да преспи с мен. Той ме харесва от две години. Майка ми  го познава и знае за това. Показах съобщението, за да видя реакцията й. Опитах да споделя… което е много не типично за мен, защото аз съм много потаен човек. Не обичам да споделям. Всъщност обичам, но не и на тях, защото при мен нещата за споделяне са свързани с начина ми на живот. Начина на живот, който те не харесват (факта че имам връзка със момиче) та отплеснах се леко. Реакцията на майка ми беше “ и какво ще ставате гаджета ли “ и аз я погледнах така доста озадачено… и я попитах „ти сериозно ли,  той ми пише да преспи с мен за една вечер, а ти ми казваш да ставам гадже с него!?”

Тогава се обърна към мен и ми каза доста неприятни неща… как можело да предпочитам да се лигавя с момичето, с което съм? Как съм можела да й го причиня, ами деца нямала ли съм да имам… какво ми било бъдещето, аз не съм била такава. Тя го знаела просто съм се определила като такава и съм станала. Нямала съм право да го правя защото не знаели какво ще кажат с баща ми на приятелите си когато ги питали. Аз й отговорих, че не е нужно да дава отчет с кого и какво правя аз. Не съм седнала да ги злепоставям пред хора от техен кръг. Винаги съм се съобразявала с всичко, което казват… Единствения ми минус е, че аз живея с тях. Един вид те ми помагат да оцелявам тук в Париж. Както и аз на тях, защото те не знаят грам език. Аз го знам… баща ми употребява доста алкохол, ако трябва да съм честна, но последно време го намали. Майка ми реши да използва и това срещу мен. Ако разберял щял пак да започне да пие… Аз ще съм вината за това, как мога да позволя да се случи… Защо съм с момиче сега при положение, че ако искам деца и семейство никой след това от мъжете нямал да ме погледне като знае че съм имала връзка с момиче…

Не знам колко странно ви звучи това на 22 години да ви споделям за такъв проблем? Наистина за мен това е побъркващо разкъсвам се и не знам какво да направя как да направя така, че всички да са добре.. имам  сестра разбрах, че това лято е обмисляли как да заплати на момче да преспи с мен за да се ОПРАВЯ.. Не мога да разбера, защо за нея е толкова налудничаво и СРАМНО това нещо, че аз имам връзка с момиче… 21 век сме познавам толкова много хора който са такива и просто не мога да разбера защо.. майка ми обръща така нещата, за да обвинява за всичко само мен?

Имала съм връзка с момчета, но просто аз не съм се чувствала окей с тях. Имала съм две връзки с момчета едната,  от която продължи доста дълго, но тогава родителите ми пак ме мислеха за обратна и искаха да си призная нещо, което не знаех, че дори е така. Точно тогава аз се разделих с него и тръгнах с момиче и разбрах, че се чувствам окей с момиче тук може би ви обърках… ще опитам да обесня аз нямах приятел в продължение доста време докато в България вече знаете че деца на по 11 / 12 си имат гаджета докато аз първото ми беше на 18. Родителите ми  постоянно „Да не би да си обратна?”  ала бала постоянно дружах само с момичета и така на татък,  но са били не повече от приятелки. Дори не бях се замисляла за нещо подобно, но уви когато аз тръгнах с това момче и когато им казах на шестия месец от връзката ми с него че съм с него те започнаха да ми казват: „Ама ти само ни лъжеш, че си с него използваш го, за да прикриеш. Каква си? -  признай си! Борих се още година и половина срещу тях да сме заедно но уви… Родителите ми  не го харесваха и така стана, че аз просто се отказах да се боря за него и нас…

Точно тогава започнах да се замислям, защо да не опитам с момиче? Толкова да го натякват, явно виждат нещо отстрани което аз не.. . Родителите не подвеждат.. и така и направих. Запознах се с едно  момиче и нещата се получиха беше по малка от мен. Хлътнах много.. много много започнах да се прибирам в България по 3/4 пъти в годината заради нея. Връзката ни продължи година и половина лошото е, че когато аз се влюбя наистина правя всичко, за да се чувства добре човека който е с мен. А тя явно разбра това и ме манипулираше и така на татък.. разбрах след това, че ми е изневерявала. Родителите ми не знаеха нищо за тази връзка. За мен това трябваше да бъде опит да видя каква съм, но се получи нещо много по – коварно. Сама се нараних с този мой опит… защото позволих на това момиче да ме нарани както тя си знае. След като се разделих с нея майка ми разбра за тази връзката, но не сме коментирали кой знае какво. Така в продължение на 6/7 месеца аз бях сама нямах си никой реших просто да си помисля реално какво съм направила и така на татък.

Обмислях премислях, чудех се какво да правя нямах на кого да споделя. След това се запознах с друго момиче… С  нея нещата са много  различни и се чувствам по добре.  До ден днешен сме заедно. Майка ми пак не знаеше за тази връзка до деня преди, който аз да се престраша да ви пиша. От две седмици с момичето, с което съм си правим планове,  кое е редно да направим и кое не… за нас. Но без да нараним никой. Уви нещо не се получава.

Аз искам да се изнеса от нас. Да си живея сама вече да не съм с родителите ми. Работя стига толкова на 22 съм мисля че ми е време и обмисляхме в скайп всякакви варианти, та чак и се размечтахме. Всичко бе повърхностно писане, нищо с конкретно решение. Планирахме как ноември месец има рожден ден и исках да и купя билет да дойде тук за 1 седмица да видим как е дали ще ни хареса. След това да се върне в България да поработи там, където тя работи да си събере малко пари. Да си реши и прецени дали и харесва и дали иска да дойде. През това време и аз ще си стъпя на краката горе долу. Реалистично погледнато до януари февруари с труд и усилия може да постигнем това което искаме. Аз да й помогна да дойде, ако иска и така на татък. Нищо не сме решавали конкретно. Точно когато  писахме всичко това, майка ми е прочела цялата хронология за всички тези планове и ми каза думите който споменах по нагоре (за това че баща ми, ако разбере ще се пропие,че не съм била такава и тя го знаела, че я е било срам , точно тогава ми каза за плана на сестрите ми да платят на момчето, и т.н.т) та не знам в момента. Не знам за какво точно да мисля. Мисля, че от писането ми се подразбира колко съм объркана… и че не знам какво да направя… и че просто се разкъсвам от мисли..

Не знам! Обмислям всякакви варианти. Да се прибера в България и просто да зарежа всичко. Ако го направя знам какви ще са им думите срещу мен: “ Ние те взехме тук за да стане човек от теб и така на татък, а ти се връщаш пак в България. Едва ли не съм провал. Ако се изнеса ще ме обвиняват пък за това, че както винаги не съм обединена с тях да си помагаме, а се отделям и се цепя от семейството и съм егоист и мисля само за себе си. Всяко решение, което обмисля все ще има нападки от тях и обиди и така на татък. Не спират в продължение на 5 години да ми пилят на главата как стояли заради мен тук.  Ако трябва да съм реалист- не стоят заради мен тук.  Ако те се приберат в България, работа за тях там няма. Наясно съм с това,  те са свикнали на стандарта на живеене в Париж. Тук, ако искат да оцеляват трябва да работят и го правят.  Не знам защо, използват мен като оправдание.  Натякват ми всеки път, че заради мен стоят тук. Аз нямам нищо против да се прибера в България.

ЩЕ ОЦЕЛЕЯ! В  София,  Варна, все някъде с всичките дипломи, който съм изкарала тук ще успея да си намеря работа знам перфектно английски и френски, това също е плюс. Не съм човек, който не се бори за да оцелее. Просто всичко е много тъжно…от  две седмици, така да го кажа имам чувството, че живея ден за ден. Просто нито говоря с някой нито нищо… мислите в главата ми не ме оставят дори да спя нормално…