Чували ли сте приказката за малкото черно котенце, което все бягало от хората, защото виждало, че те се страхуват от него? И в опитите си да избяга, все така се случвало, че им минавало път. А те след него неспирно се прекръствали или преминавали на отсрещния тротоар. Чудило се котето с какво е толкова страшно и все не можело да разбере. Та хората не бягали от големите кучета, защо тогава се страхували от едно толкова малко и беззащитно създание? Един ден един човек посегнал да го хване и погали, вместо да започне да извършва безумни ритуали, виждайки го на пътя си.Котето много се изненадало, а мъжът му казал: “Хората бягат от собствените си страхове, които сами са си причинили и в които сами са повярвали, разнасяйки ги от ухо на ухо. Твоята различност е в цвета на козината ти, а тяхната е много по-голяма, но невидима- тя е скрита в душите им. Ако ти се чувстваш страшен за това, че те те отбягват, замисли се за тях- колко страшни неща има в техните разбирания за живота?
Меню
