Хранителните разстройства са едни от най-често срещаните здравни проблеми, засягащи предимно момичета в юношеска възраст и млади жени. Те са често свързани с тежка болестност и носят повишен риск от смъртност. Тяхното лечение изисква мултидисциплинарен подход и дългосрочна рехабилитация, последваща първоначалните интензивни фази на лечение.
В България липсват специализирани услуги за лечения на хранителни разстройства, а специалистите не са достатъчно обучени как да подхождат към такива пациенти и как да ги лекуват. В България липсва точна статистика за броят на хората, страдащи от хранителни разстройства. Младите хора, страдащи от хранителни разстройства, остават неразпознати и заболяването е свързано със сериозна стигма.
Хранителни разстройства по DSM-5 са анорексия нервоза, булимия нервоза и други хранителни разстройства. Хранителните разстройства имат еднакви клинични характеристики и преминават между различните диагностични категории.
Булимията често е предхождана от анорексия, която пък обикновено е предхождана от диета:
Диета води към Анорексия води към Преяждане води към Булимия
Често в пубертета човек започва да спазва диета. Наднорменото тегло не е винаги първична причина за развитие на хранително разстройство. Когато загубата на тегло е значителна, това води до анорексия. В крайна сметка след различен период от време, контролът върху яденето започва да се губи и започва преяждането.
Хората, страдащи от пълнота, започват с диета, за да регулират килограмите си, но скоро изпускат контрола и отново може да се стигне да започнат да преяждат. За тях прогресията е от пълнота през диета и от диета към преяждане:
Пълнота — Диета — Преяждане
Други хора, които преяждат от ранна детска възраст, след това са спазвали диета и тази диета само влошава нещата – те започват да преяждат и в същото време губят контрол:
Преяждане в детството — Диета — Преяждане
Кога точно възникват проблемите с теглото в тази последователност, ако изобщо възникнат, е много индивидуално.
По- рядко се среща път към преяждане, който изобщо не е свързан с диети, той се среща при хора, които имат проблеми с импулсивното поведение. При тях импулсивното поведение се използва като начин за освобождаване от напрежението. Това е ключов фактор. В това поведение диетата няма важно значение.
Напълно е възможно да има и много други пътища, по които човек може да стигне до хранително разстройство или да комбинира няколко различни варианти.
Хората, страдащи от различни форми на хранително разстройства, имат често и различна психопатология. Най-често това е свързано с ниска самооценка, лошо самопознание, стремеж към свръх-контрол, перфекционизъм. Неумение да разпознава и изразява емоциите и чувствата си. Липса на умение да се доверява и подчинява.
Вниманието на хора с хранително разстройство е насочено в по-голямата част от времето им към тялото, формата, размера, диетата, повръщането, спортуването и храната, и други фактори, оказващи влияние върху килограмите и формата на тялото. Това им отнема способността да функционират свободно в другите сфери на своя живот. Това ощетява социалния им живот, професионалната реализация и развитието им като личности. Често е причина да не може да се изгради добра интимна връзка.
Лечението на такива хора е добре да бъде насочено към психопатологията им. Когнитивно-поведенческата терапия е доказала ефективността си в такива случаи. Когнитивните процеси играят важна роля при поддържане на болните поведения на страдащите от хранителни разстройства.
От голямо значение е лечението да бъде насочено и към вътрешните, и към външните фактори, които поддържат нездравите мисли и поведения.
Всеки човек, страдащ от хранително разстройство, има нужда от индивидуален план за лечение, който обаче е подчинен на основни цели и стъпки в лечението. Първите цели на лечението са установяване на истинско отношение към тялото и към храната.
Първата стъпка на активното лечение е преодоляване на надценяването на теглото и формата на тялото, както и надценяването на контрола над храненето.
Втората стъпка на активното лечение е да установят и коригират механизмите, които поддържат психопатологията.
Третата стъпка е свързана с това да се подсигури промените в поведението и отношението да продължат във времето. Да помогнем на пациентите да отговарят на своите очаквания за здрав и нормален живот.
Част от целите на лечението е пациента да бъде въвлечен в процеса на оздравяването му, да бъде обучаван. Да бъде научен стъпка по стъпка да върви към промените, които са здравото поведение и отношение. Да бъде изградена подкрепяща и здрава среда, това изисква активна работа със семейството на страдащия от хранително разстройство.
Продължителността на лечението продължава около 5 месеца, ако пациента има висока вътрешна мотивация и добро осъзнаване на проблема си. Това често не е така, тогава лечението продължава колкото е нужно на пациента за да преминава от етап в етап от своето оздравяване.
Една от истинска възможност в България за реална помощ на хората, страдащи от хранителни разстройства, е Къща „Феникс“. Различното, което Къща „Феникс“ дава като възможност, е в няколко посоки. Човекът бива изваден от средата, в която живее, от която се е формирало затруднението на личността, отстранени са всички дразнители на средата. Създават се условия за контрол на отношението към храната, към тялото и към теглото. Създават се възможности за работа върху самата личност, което преминава през самоопознаване, през осъзнаване на причините, довели до разстройството, както и до формиране на нова представа за себe си и за ново отношение към себе си и към другите. Лечението на хората с хранителни разстройства преминават през няколко фази.
Първата фаза е адаптацията и изграждане на вътрешна мотивация за личностна промяна.
Втората фаза от лечението е фазата на промяна. Изграждане на отговорност чрез участие във всички дейности и роли в програмата, когнитивно-поведенческа формулировка, личностно израстване, изграждане на умения за превенция на рецидив или израждане на умения, които пазят човек да се върне към старите болни поведения .
Следва третата фаза, която е много важна и отговорна, защото се проверяват усвоените умения и нови поведения как се реализират в естествената среда, в която живее човек. Проверява се как уменията, научени в програмата, се прилагат извън терапевтичната общност.
Четвъртата фаза е така наречената ресоциализация или връщане на човека в неговата социална среда. Тук е важно да се оценят възможностите на самата личност и на неговото семейство, на професионалните умения, както и на социалните умения на личността. Нужно е да се изготви индивидуален план, който включва професионално развитие на личността в неговия реален живот.
Възстановяването от хранително разстройство е напълно възможно. Много от хората. страдащи от хранителни разстройства, остават неразбрани от близките. Често те се опитват да се възстановят със силата на волята. Опитват се да контролират храненето, добавят нови диети, използват нови натоварващи физически тялото програми за движение. Често допускат грешки, като се фокусират още повече върху формата, размера на тялото, върху количеството храна или упражнения. Създават си стратегии за справяне с хранителното разстройство, което често види до още повече и по-дълбоки проблеми. Хранителните разстройства повлияват на човека във физически, емоционален и социален план. Те нарушават значително живота на страдащите и те да загубят онези неща, които правят живота смислен.
В Къща „Феникс“ хранителното разстройство се разглежда като дезадаптивен модел за справяне и най-добрият възможен опит на индивида да преодолее житейските стресори. Целта при лечението на хранителното разстройство е да помогнем на индивидите да идентифицират чувствата си и да развият алтернативни модели за справяне, които не нарушават здравето им.
Дора Добрева
