От война със себе си във война за себе си
Искаш, но не можеш! Гледаш, но не чуваш! Жадуваш да бъдеш забелязван, но ти самият подминаваш себе си. Изолирал се зад стените на дома, срамуващ се, страхуващ се…. да бъдеш, да чувстваш, да изразиш индивидуалността си, да чуеш пулса на сърцето си!
Депресията засяга активността, творческата част от живота, влошава социалното функциониране. Превръща се в заплаха и опасност за живота. Понякога осъзната, понякога – не.
Тъга, песимизъм, страх, загуба на способността за изпитване на радост и удоволствие. Приглушена емоция, отичаща като физическа болка. Отчаяние, безперспектива, безСмисленост, неСигурност, неРешителност, чувство за малоЦенност, загуба на Интерес и Инициатива. Да зачеркнеш себе си, живота си, постиженията и успехите си.
‘”Усещах ритмиката на живота” – денонощна или сезонна. Сутринта е черна, страшна, изцеждаща те. С напредването на деня черното започва да става по-сиво и по-светло, появяват се проблясъци, искрица надежда, че животът може да бъде и друг, и приятен. Ставаш по-активен, по-отворен към света , към себе си самия дори, но всичко е кратко….след няколко часа отново настъпва сутринта и сякаш някой започва да те души за гърлото все по-силно и по-силно, и въздухът все по- не стига и не стига.
И така действителността, пречупена през призмата на личностната ценностна система, придобива конкретен вид. Негативната интерпретация за живота вещае неадаптивни поведенчески реакции, ограничаване на контактите, активността, понижаване на самооценката. Самооценката е ядро за познание на човек за самия него, а колко е забравил за себе познанието си един депресивен, колко не познава себе си. Възприемаш се като неспособен, дефектен, непригоден, нежелан, незначим, безполезен. Погрешна преработка на постъпващата информация. Всичко, което ти се случва, се отразява в твоите мисли, убеждения, преживявания.
Когато се промени личното, субективното, негативното значение на мислите, убежденията, ситуациите, тогава се променят и негативните чувства, свързани с това лично значение, а оттам и поведението, което става много по-адаптивно. Защото поведението е отговор на личната интерпретация на дадена мисъл, убеждение, ситуация. Звучи ти странно, невъзможно нали, но невъзможното е възможно, нереалното – реално. Неразбираемо до момента, в който вече искаш да разбереш сложното си героично Аз.
Успелите, можещите, раздаващите се ”за и на света” стават жертва на депресията, съвестни хора, перфекционисти, трудно казващи ”не”, с ниско ниво на асертивност. Живеещи с убеждения, че животът на достойния човек трябва да бъде успешен, че нуждата от помощ говори за слабост, че провалът е нещо непоправимо.
Душата на човек, попаднал в депресия, неистово крещи за доза здрав егоизъм. Депресията винаги води началото си от фазата на Аз-а. /Това го казвам с идеята, че началото на човешкия живот е основата, основата на и за всичко./Депресивните не вярват в себе си. Много са добри в себеотричането. Не мислят, че могат да успяват, за това и не опитват. А ти? Kакво ти коства да се изправиш, опитай!
Депресията има и манипулативна страна. Образно казано тя е като айсберг, малка част се вижда над водата – това си ти, това, което ти причиняваш на себе си, самонараняването, самоизтезаването, погубването на себе си, или вид автоагресия. И огромната скрита невидима част от айсберга – насочена към близките, агресия, насочена към другите. Никой, изпаднал в капана на депресията, не наранява близките си нарочно, нали така, защото ти си засукан от водовъртежа на черните мисли. Не виждащ светлината.
И така, в стремежа си да бъдеш перфектен, се превръщаш в развалина. Идеалното е нереално. Разминаване на образа в собствените очи и това, което виждат у нас околните, за чувството на реалност. Човек преживява себе си отвътре като слаб и беззащитен, палещ се и засягащ се от малкото, защото беззащитното създание се нуждае от много голяма защита.
Излизането от депресия не минава само през възстановено умение за агресивно поведение, а и върху продължителна работа върху реалистична самооценка и вяра в себе си. Когато човек се цени и обича, има и силата, смелостта и волята да се бори за себе си.
От война със себе си във война за себе си! Неистово гладната депресивна душа живее под диктата на трябва! А в животът съществува и Мога, и Искам. Промяната е възможен, реален процес. Бавен и сложен процес.
Депресивният постоянно търси зависимост от и за другите. Ти имаш неосъзната потребност да изградиш своето автономно Аз. Депресивният не забелязва детайлите на живота. Необходима е много и усилено да работиш работа върху себе си.
Трудностите са нормално нещо в живота, а не края на света.
Научи се да искаш и да казваш “не искам”, научи се да отстъпваш, без да чувстваш себе си като слаб, да демонстрираш и изразяваш чувства, да не таиш и преглъщаш всяка несправедливост, преживявайки я като несправедливост, да отстояваш и заявява себе си, да проумееш ,че светът е шарен и, че ти, именно ти заслужаваш да бъде щастлив! Че можеш, стига да искаш! Да бъдеш, стига да вярваш! Да пробваш, да правиш, да опитваш, да не се отказваш, въпреки съпротивите на живота! Да бъдеш войн за себе си! За щастието си! За смисъла, за същността си!
У ВСИЧКИ НАС ИМА МИСЛИ, КОИТО НАРИЧАМЕ НАДЕЖДИ! СВЕТЪТ Е ШАРЕН, ЖИВОТЪТ – СЪЩО! НЕ ОСТАВАЙ БЛОКИРАН В ЖИВОТА, А ЖИВЕЙ!
Даниела Червенакова
/психолог/
