Урок по живот – Болката

Дора Добрева

Животът е изпълнен с болка. Няма място или време, на които да не са присъщи. Родени сме в болка, живеем с болка, умираме с болка. Причиняваме болка на другите, нараняваме себе си. Самата природа, самият живот създават необходимостта от болката. Колкото и парадоксално да звучи -не може да има живот без болка-поне такъв какъвто го познаваме.

Всеки от нас е подвластен на тъгата, гнева, усещането за непълноценност и обезсърчение и всеки от нас може да сподели своя опит, нали? Това може би ще ни помогне да разберем, че не сме сами, че сме част от едно цяло , че сме едно, че не само ние изпитаме болка.

Понякога болката поражда страх, а страхът е едно от най-ранните и важни чувства. Промяната поражда болка, а болката промяна.

Онази, която е полезна за вас, естествената болка, неизменно има край.

Винаги има причина за естествената болка. Случило ни се е нещо травмиращо и ни боли. Емоционалната болка често е предизвиката от загуба. При подобни ситуации е нормално да се почувстваме наранети.

Естественият процес на болката, с някои физически изключения, предполага затихването и с времето. Да изпитваме болка, макар и да не ни се иска, е за предпочитане пред отхвърлянето или потискането й, защото все някога ще трябва да се справим с нея и тогава ще бъде по-зле отколкото при самото и възникване. Неспособността да се изпитва болка не е здравословно. Хората с притъпени усещания обикновенно имам емоционални затруднения.

Болката е велик учител. Тя ни учи на смирение, търпение, съчувствие към другите. Показва ни, че сме живи. Когато сме потопени в истинска болка, осъзнаваме колко незначително е в повечето случаи онова заради, което се тревожим и което ни дразни. Научаваме се да ценим моментите, в които не изпитваме болка. Въпреки това по-голяма част от нас хората изразходват огромна енергия сремейки се да я предотвратят.

Ако болката представлява нормална реакция на реалността, на дадена ситуация, може единствено да я приемем и да знаем, че тя ще отмине. Не трябва да се гневим на себе си за това, че изпитваме болка.

Знаете ли, много хора могат да разберат и съпреживеят болката ви, защото познават вкуса и.

Не се страхувайте от нея. Обърнете внимание на моментите без болка и ще забележите, че всеки изминал ден те се умножават.

Промяната е болезнена. Всяко научаване на нещо ново предполага известна болка; пренаучаването още повече. Страданието и изпитанията съпътстват развитието. А ние непрекъснато се променяме.

Животът не е статичен и всички хора претърпяват обрати. Всяко развитие изисква промяна, а всяка промяна в началото е болезнена.

Тайната за справянето с болката се състои в това да занем, че тя неизменно ще се появи и да не се страхуваме от нея.

Да приемеш болката, осъзнавайки, че не си в състояние и няма как да я заличиш, и все пак даваш най-доброто от себе си, е акт достоен за геройство. Да правиш най-доброто на, което си способен, за себе си, за момента, когато изпитваш болка, без да бъдеш циничен, безпомощен или парализиран от страх, също е геройство.

Когато се учим да бъдем уверени в себе си ще можем да предотвратяваме ненужната болка, и “травмиращите” драми на ежедневието.

Даниела Червенакова