От Диана Алексиева-Герджикова
Любомира, млада и привлекателна жена, пътувала с колата към дома си със своя годеник Петър, който обикновено бил доста приказлив, но същата вечер мълчал през целия път към вкъщи. Когато той млъкнал, тя си помислила: „Петър не казва нищо… Трябва да ми е сърдит.“ Любомира се опитвала да разчете мислите му и приписала мълчанието на годеника си на това, че й се сърди. Но нейното обяснение на това, което според нея Петър мислел и чувствал не спряло дотук. „Трябва да съм направила нещо, което го е засегнало.“ И след като (в мислите си) установила, че Петър и се сърди за нещо, което е направила, тя предвидила: „Той ще продължи да ми се сърди и може би ще прекрати нашата връзка!“ След това младата жена се почувствала много тъжна, очаквайки да остане сама до края на живота си.
Но Любомира била много далеч от истината, защото Петър просто бил в настроение да се отдаде на съзерцание, и така тя попаднала в капана на умозаключения за невидими причини и неизвестни последствия. По такъв начин четенето на мисли води до неточни предвиждания, които дават за резултат или ненужно разстройване, или фалшиво чувство за сигурност.
След като Петър най-накрая проговорил, Любомира започнала да се цупи и да мълчи. Когато тя не отговаряла, той се ядосал и започнал да я критикува. От своя страна, младата жена възприела реакцията му като потвърждение на това, че правилно е разчела мислите му и се почувствала още по-зле. Тя си помислила, че това, от което най-много се страхувала, най-накрая се случвало: била му омръзнала.
Този вид „самоосъществяващи се пророчества“ (така се обозначават процесите, чрез които хората действат така, че да потвърдят първоначално грешни убеждения) е типичен за проблемните взаимоотношения. Като погрешно тълкуват поведението на своите партньори, хората помагат да се случи онова, което най-много искат да избегнат.
Тъй като онова, което хората правят и казват може да бъде двусмислено или подвеждащо, невинаги е лесно да определим как някой се чувства по отношение на нас, или какви са неговите мотиви. Затова Любомира поради страха си да не бъде отхвърлена е била склонна да интерпретира мълчанието на Петър като знак, че й се сърди. Въпреки че е естествено да търсим знаци и модели, за да разберем какво става в главата на другия, ние рискуваме да си формираме погрешни обяснения и да си извадим погрешни заключения.
Когато сме силно възбудени, неопределеността на наблюдаваното може да ни подведе. Когато сме притеснени или приповдигнати, интерпретациите ни на чуждите мисли и чувства, на „невидимата реалност“, е вероятно да се основават повече на собственото ни вътрешно състояние, на страхове и очаквания, отколкото на разумна оценка на другия човек. В такива състояния е доста трудно да разгледаме алтернативните обяснения за това, което виждаме и чуваме, а и нашите обяснения са непоклатими.
Враждебно настроените партньори например, не съзнават, че мнението им за другия може да е изкривено от психичното им състояние и от доминиращите им убеждения. И когато някой се опита да коригира тези изкривявания (особено техният партньор), може да се натъкне на стена от враждебност. Ядосаните хора не са особено склонни становищата им за реалността да бъдат предизвикани и разглеждат другия не само като грешащ, но и като човек, който се опитва да ги манипулира и измами.
Когато враждебно настроените съпрузи/партньори се опитват да отгатнат някакво невидимо състояние, а именно емоциите, мислите и мотивите на другия, те са така убедени в своите заключения, както ако можеха да надникнат директно в главата му. За тях собствените им убеждения са не просто заключения, а действителност.
От друга страна, заслепението, което е в началото на връзката, показва положителна предубеденост. Почти всичко, което половинката прави или казва, се тълкува в положителна светлина. „Той/тя не може да сгреши!“ Ако връзката/бракът се натъкне на трудности обаче, непрестанните разочарования, спорове и фрустрация водят до промяна в психичната настройка: разстроени, партньорите се изместват от положителните към отрицателните предубедености. Тогава повечето от това, което прави другия, се тълкува в отрицателна светлина. „Той/тя не може да направи нищо като хората!“
Когнитивната терапия може да противодейства на недоразуменията и предубеденостите в разстроените връзки/бракове, като е важно да се разбере основата на такива проблеми в мисленето и да се научим да ги разпознаваме. Тогава двойките могат да проверяват своите интерпретации и убеждения за другия и съответно да ги коригират, вместо да позволяват негативното мислене да разрушава щастието им, което от своя страна се увеличава с намаляването на негативните убеждения и преживявания.
