Понякога не си даваме сметка за истинската стойност и цената на нещата, които получаваме и даваме в живота. Тази притча ни учи, че за любовта сме готови да дадем всичко, за да направим щастлив човека, когото обичаме.
Продавачът на бижутерийния магазин стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Едно малко момиченце се приближи до магазина и се вторачи във витрината до прозореца. Когато погледът й се спря на това, което търсеше, очите й блеснаха от удоволствие. Тя влезе в магазина и помоли продавачът да й покаже огърлица от тюркоаз като тази на витрината.
– Искам да си купя тази огърлица за сестра ми. Можете ли да ми я опаковате красиво? – попита момичето.
Магазинерът невярващо погледна към момичето и попита:
– А ти, момиченце, колко пари имаш?
Момичето извади кърпичка от джоба си, отвори я и изсипа върху стъклената витрина пред себе си много монети. С надежда в гласа, тя попита:
– Това достатъчно ли е? – очите й продължаваха да блестят по много особен начин.
Парите върху стъклото бяха крайно недостатъчни за тюркоазената огърлица. Но момичето продължи с вдъхновение в гласа:
– Знаете ли, искам да направите подарък на по-голямата ми сестра. Майка ни почина отдавна и оттогава тя сама се грижи за мен и двамата ми братя. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че тя много би се зарадвала на тази огърлица, синият тюркоаз много би подхождал за цвета на очите й.
Мъжът взе огърлицата, отиде до дъното на магазина и сложи огърлицата в синя кутийка. След това й завърза една прекрасна панделка. Подаде кутийката на малкото момиче.
– Вземи! – каза той на момичето. – И бъди внимателна!
Момичето излезе от магазина и щастливо се затича към вкъщи. В края на същия ден прага на магазина прекоси красиво младо момиче. Собственикът на магазина веднага отбеляза прилика с малката посетителка, която сутринта купи огърлицата. Тя извади от чантата си синята кутийка и я сложи пред продавача.
– Предполагам, че тази огърлица е закупена оттук? Колко струва?
– Цената на всички стоки в магазина ми – каза той и се усмихна – е винаги поверителна. Тя е споразумение между мен и купувача.
Момичето каза:
– Но сестра ми няма толкова пари, тя имаше само няколко монети. Огърлица като тази трябва да струва скъпо. А ние не можем да си го позволим.
Продавачът взе синята кутийка и с нежност и топлота я връчи на момичето.
– Сестра ви плати за тази огърлица най-високата цена – каза той -… повече, отколкото, който и да е друг, който някога е прекрачвал прага на моя магазин би платил: тя даде всичко, което имаше.
Тишина изпълни малкия магазин, а от очите на момичето се стичаха топли сълзи, докато стискаше в дланите си малката синя кутия.
Не е важна паричната стойност на подаръка, важни са обичта и вниманието, което засвидетелствате с него.
