ТУК И СЕГА – БЕЗ ТРЕВОГИ И СЪЖАЛЕНИЕ

Дора Добрева

Миналото – част от живота, оставило отпечатък в съзнателното и безсъзнателното, определящо нашето настояще, нашето “сега”, нашето “тук”.. Миналото – част от кръговрата на живота.

Много често, ние хората, съсредоточаваме много време, енергия, сили, чувства по отминалото време, позволяваме на миналото да чертае нашето настояще и да влияе върху бъдещето ни.

До голяма степен ние сме това, което сме, в резултат на всичко, което ни се е случило преди. Но ние сме и нещо много повече – единствено сега, в настоящето може да сме това, което сме, което искаме да бъдем.

Въздействието на миналото върху човек е толкова голямо и поглъщащо, колкото той всъщност иска и си мисли, че се нуждае. Миналото е от голямо значение за това, което сме сега, в този момент, защото то ни е довело до тук. Всичко, което сме направили, което ни се е случило, целият натрупан опит ни е формирал такива, каквито сме в настоящето.

Да се вкопчваме в някогашното, отминалото, за да се утвърждаваме или, за да извиняване днешното си поведение, е също толкова опасно, колкото и потапяне в илюзиите за бъдещето. Получава се така, че нито едното, нито другото отразяват нашата реалност. Нито пък е подвластно на контрола ни.

Да се откъснем от миналото не означава да го забравим.. Миналото е нещо, което вече е приключило. Не можем да се обърнем назад и да го изживеем отново. За това и е важно да се отърсим от него и да продължим напред. Нищо не ни затормозява повече от това да влачим миналото след себе си. Както казахме, не сме в състояние да променим миналото си, но сме в състояние да променим влиянието му върху нас самите в настоящето.

Ако в миналото сме били оскърбявани, отхвърляни или необичани, сега може да престанем да бъдем такива. Ако се вкопчваме в отминалото, някогашното, ще продължим да повтаряме някогашните модели на неадаптивно поведение. Ние сме много повече от това, което сме били. Нека бъдем свободни и се отървем от всичко, което ни дърпа назад.

От нас зависи дали да позволим на миналото да пише сценария на нашето настояще, на днес.!

Получава се така, че миналото краде от настоящето ни, от живота ни тук и сега!

Нека ценим  миналото за това, на което ни е научило. Всичко преживяно и научено си има своя стойност.   

Нека вземем от миналото само това, което ни е необходимо и нека си спомняме за него с обич.

Но както не може да живеем в миналото, така и не може да живеем в бъдещето. Защото както миналото, така и бъдещето ни  откъсва от настоящето, от това, което сме в състояние да контролираме и, с което може да се справим.

И тъй устремени напред, не преживяваме днес. Колкото по-голямо значение придаваме върху това, което имаме в настоящето, колкото повече се стремим да извлечем от себе си днес, толкова по-успешно и без усилия бъдеще ни се подрежда.

Човек не си задава въпроси за това, което предстои, когато се радва на настоящето и се чувства сигурен. Днес може да обсъдим предоставените ни възможности, днес може да признаем чувствата си, днес може да избираме, да опитваме, днес може да приемем и обичаме себе си.

Нека помним – времето е необратимо. Нека изживяваме настоящия момент пълноценно, опитвайки се да останем тук и сега, без тревоги и съжаление!

 

Даниела Червенакова /психолог/