Отново щях да пиша за раздяла. Но НЕ! Днес ще ви напиша за ПОБЕДА! За една огромна, вселенска победа – на едно малко, много малко момче, над целия недоверчив и недобронамерен остаряващ свят на хор/иц/ата. Тези, които винаги ще искат да ти окастрят крилата, защото самите те са осакатени от раждането си.. вероятно от друг недобронамерен, роден преди тях.
Днес едно дете, което дойде на Земята при мен неканено, без билет за щастие, без позитивна препоръка, а подхвърлено случайно от живота на адрес „Безразличие“, та това малко момче днес СЕ ИЗПРАВИ САМИЧКО! То надигна ръст от цели 70 и няколко сантиметра, за да ми каже: „Виж как САМ ще победя всичкото Възрастно Недоверие на хората!“.
Аз съм най-най-най щастливата „мама“ в момента… Аз не съм го родила, но го обичам и той е също като мой. Не повярвах и на лекарски мълви, че „той едва ли ще се изправи сам, защото…“… (винаги при моите неродени деца някой невярващ в лечебната сила на Обичта „специалист“ казва така…) и съм му вдъхвала постоянно кураж да се изправи САМ.
Той ме разбра. Той отговори на Обичта ми с Обич, на Упоритата ми Ласка с Упорит Ентусиазъм и ето: ДНЕС ТОЙ СЕ ИЗПРАВИ САМ!!!
Искам всички недобронамерени медицински, социални и несоциални администратори и други преждевременно остарели за Обич и Жизненост хора, ТУК и СЕГА да станат на крака от уважение към ТОВА ДЕТЕ и да се извинят за деформираното си професионално преждевременно остаряване! Хор/иц/а, ТЕЗИ ДЕЦА са орисани да УСПЯВАТ, само да имат достатъчно Обич! А вашето скептично отношение към тях е орисано да умре!
Днес едно дете, което дойде при мен неканено, но обичано, ми каза в ЦЯЛ РЪСТ „БЛАГОДАРЯ ТИ, неродила ме МАМО“! То вече срещна своята майка и татко в Живота и те скоро ще го заведат у Дома. А аз, вместо за Раздяла, ще напиша …/отново/… за Обичта и нашата последна Прегръдка на прага. И знам как той ИЗПРАВЕН ще ми покаже: „ДОВИЖДАНЕ, ще те запомня…“
И аз ще те запомня, сине мой нероден, Ти ме научи на много!
Алина
Тя е майката, която обича децата, докато се търсят семейства да ги осиновят. Тя подарява цялото си сърце на всяко едно бебе, което преминава през нейната бебешка къща. Тя ги храни, облича, будува, прегръща и ги обгръща с обич. Въпреки обстоятелствата, въпреки системата, въпреки всичко и всички. Тя ги докосва с обич. Ето това написа на поредното бебе, което тръгна от нейната бебешка къща към новото си семейство, по своя разклонен житейски път. Тя иска приемната грижа в нашата мила Родина да придобие човешки облик. Тя вярва, че това е възможно и че скоро ще се случи.
Тя полага къртовски труд всеки ден, не разчита на чудеса. За да се случва това тук и сега.
