Повечето зависими, с които работя са добри хора. Умни, образовани, с възможност за реализация в живота си. Всеки по различен начин попада в капана. В капана на зависимостта, която наричам Лихваря. Прииска ти се нещо, което не ти се полага, искаш нещо, за което не се е потрудил и не е заслужил. Лихварят само това чака. Щедро дава обещания, не истински, но много примамливи. Обещава усещания за лесно, за бързо, за прекрасно преживяване. После Лихварят иска не просто много, а иска всичко. Иска и взема всичко от тялото и от целия ти свят.
Животът е много щедър с мен и често ме среща хора – подаръци. Така наричам зависимите, които знаят къде са стигнали, искат да се справят с дълга си към Лихваря и работят здраво, за да натрупат уменията, които са им нужни, за да се откупят от него и да се радват на един обикновен живот, който те ще живеят необикновено добре. Днес ще ви споделя едно писмо, което написа един човек – подарък. Писмото е написано от името на Бъдещето. Адресирано е до всеки, който иска да опита наркотици, да злоупотребява с алкохол или да забогатее с хазарт.
Бъдещето
Алармата звънна точно в 6:00. Той отвори очи и тихичко се изтегна, за да не я събуди. Знаеше, че ако вдигне малко повече шум тя ще рипне да го изпраща и да му прави сандвич за обяд. От нея миришеше на топла нощ и лавандула. Прииска му се да я целуне, но остави за после. Имаше достатъчно време преди да тръгне за работа. Пипом се ориентира на оскъдната утринна светлина до банята, внимавайки да не се спъне в кашоните с още несглобените мебели.
„Това поне го приключихме и стана добре“, помисли си той докато взимаше душ и сканираше правите бели фуги на новите плочки.
Имаше още хиляда неща да се свършат и днес, и в следващия месец. А после щяха да станат сто хиляди. Времето го притискаше. Трябваше бързо да довършат тяхната и детската стая, да ходят с нея и майка му още няколко пъти до “Икеа”, да предаде на заместника си нещата от обектите и да сервира на собствениците, че поне за седмица-две няма да могат да му звънят през половин-един час. Бяха добри, но изключително неоправни хора и му бяха изсипали цялата организация и надзор по строежите. Само сделките на зелено дето не правеше той.
Нищо, ще го оправим и това, подсмихна се на себе си. Само тя и бебето да са ок и сестра му да не вземе да направи някоя криза от всичкото вълнение по пристигащия племенник.
Вече в режим работа гаврътна еспресото с една бърза цигара на балкона и се промъкна обратно в спалнята да се облича. Тя се събуди и го загледа с хубавите си сънени очи.
-Нали няма да забравиш за довечера и да седнеш да вършиш всичката работа сам? – с глезен укор каза тя.
- Няма, бе, няма! – усмихна се той, макар че леко изтръпваше при мисълта за Вагнер в Софийската опера с префърцунените й колеги и неминуемата вечеря след това.
Целуна я и я принуди да си доспи, въпреки протестите й. Слеза в гаража с асансьора и запали колата. На излизане от паркинга видя на светлината на фаровете купчина парцали пред гаражната врата. За момент помисли, че са отпадъци, докарани от вятъра и понечи да мине през тях, но за части от секундата различи човешки очертания и наби спирачки. Изтича до тялото. Беше мършав младеж в изпокъсан анцуг, свит на кълбо. Като го обърна по гръб видя, че хлътналите очи гледаха празно, а посинените бузи бяха ледени. Започна трескаво да рови за телефона си…
Вечерната сводка на МВР съобщи:
На 26.06.2027г. е подаден сигнал от граждани за лице във видимо безпомощно състояние в предблоковото пространство на бл. 27А в кв. “Гоце Делчев”. При пристигането си органите на МВР и Бърза Бърза са констатирали смъртта. Установено е, че се касае за лицето И.Т. на 25 г. от гр. П. Известен на полицията с множество криминални регистрации и две ефективни присъди за кражба и грабеж. В кръвта му е установено високо съдържание на алкохол и наркотици – амфетамин. Причината за смъртта е масивен вътрешен кръвоизлив, най-вероятно причинен вследствие на жесток побой, като разследващите органи работят по версията за разчистване на неуредени сметки, свързани с лихварство.”
Ти избираш!
Георги В.
