Схемите определят начина, по който възприемаме света и отношенията си с другите

Когнитивно-поведенческата психотерапия навлиза много силно в психотерапевтичните практики в края на 20в, като основните причини за това са бързият ефект и достъпността й до клиента.
В същото време схема-фокусираната терапия използва много от допусканията на когнитивната терапия за автоматични мисли, основни убеждения и правила, но търси фиксиране в някои от ранните схеми, които се формират в процеса на отглеждане и възпитание.
Схемите определят начина, по който възприемаме света и отношенията си другите и се формират в детството в резултат на травматични преживявания или непълноценни взаимоотношения с родители и връстници. Тези схеми представляват модели за справяне със света и трудностите в него (като първите „уроци“ в това отношение се преподават от родители, приятели и средата навън) и се развиват, когато основни потребности на детето, като любов, сигурност, внимание не са добре посрещнати и задоволени от близките. Така схемите се превръщат в съвкупност от спомени, телесни усещания, мисли и емоции, които са силно болезнени и затова в определени ситуации реагираме по конкретен за нас начин.
Схемите са групирани в 5 области:
1. Отхвърляне – хората със схеми в тази област очакват, че потребностите им от безопасност, сигурност, стабилност няма да бъдат удовлетворени. Защитната им реакция е да избягват свързването си с другите, за да не бъдат отхвърлени.
2. Нарушена автономност – тези хора имат (фантазни) очаквания, които им пречат да функционират самостоятелно, като основната им защита е вкопчването от страх да не бъдат изоставени.
3. Нарушени граници – липса на вътрешни ограничения и отговорност към другите. Тези хора се опитват да доминират, като основният им страх е да не загубят контрол, което се разрешава със стремежа за свръхконтролиране.
4. Ориентираност към другите – тук център са желанията и потребностите на другите за сметка на собствените. Хората с тази схема са мотивирани от получаването на обич и одобрение.
5. Свръхбдителност – характерното тук е контролирането на спонтанните чувства, импулси и избори от страх да не се допускат грешки. Тези хора са изпълнени с недоверие към света и околните, като защитен механизъм срещу страха от отпускане, имат твърди принципи и рядко са искрени.