Страховете определят как мислим, как се чувстваме, как действаме и как се отнасяме с другите. Те пораждат силни чувства като гняв, тъга и безпокойство. Дори и когато изглежда, че имаме всичко – социален статус, идеален брак, уважението на нашите близки, успешна кариера – ние често сме неспособни да се насладим на живота или да повярваме в нашите постижения.
– Джефри Янг
Ако искаме да разберем начинът, по който рефлектира нашият страх, ще ни бъде полезно да знаем повече за страховете, общи за всички хора. Следващите седем страхове, описани по-долу, възникват от седем типа предизвикателства във взаимоотношенията, с които е трябвало да се борим, докато порастваме. Разбира се има и много специфични неща, от които всеки индивидуален човек може да се страхува.
Повечето от нас са живяли цял живот с различни ежедневни трудности, които продължават да изстискват нашата енергия и да ограничават рационалната ни гъвкавост. Да се научим да се свързваме и след това да се освобождаваме от нашите страхове е въпрос на бавно въвличане в болезнените за нас области – най-напред в телата ни, а след това и в думи, образи, истории и телесни усещания. Нашите обичайни страхови рефлекси могат най-добре да бъдат преживяни в настоящите тук и сега интимни човешки взаимоотношения. Наистина има ужасни физически събития, които се случват с нас, но като мислещи и образни човешки същества тези страшни преживявания са достъпни за нашето съзнание чрез думи, образи, истории и телесни усещания. Да разгледаме седемте типа страхове, общи за всички нас.
Страхът да бъдем сами
Ужасяваме се, че няма да достигнем и намерим някой, който да отговори на нашите потребности. Страхуваме се да не бъдем пренебрегнати, сами и че няма да бъдем значими. Чувстваме, че светът не отговаря на нашите нужди. И тогава, каква е ползата?
Повече за страхът да бъдем сами може да прочетете тук
Страхът от свързване
Поради плашещите и болезнени преживявания в миналото чувстваме, че емоционалното и интимно свързване с другите е опасно. Преживяванията ни в живота са оставили в нас чувството, че светът не е безопасно място. Страхуваме се, че ще бъдем наранени, затова се отдръпваме от свързването с другите.
Повече за страхът от свързване може да прочетете тук
Страхът да не бъдем изоставени
След като сме се свързали емоционално с някого, се страхуваме, че или ще бъдем изоставени по отношение на собствените ни потребности, или ще бъдем погълнати от потребностите на другия човек. И в двата случая смятаме, че светът не е сигурно място; че живеем в опасност от емоционално изоставяне. Може да станем прилепчиви и зависими, или обратното – супер независими, или и двете.
Повече за страхът от изоставяне може да прочетете тук
Страхът от отстояване
Всички сме преживявали отхвърляне и може би дори наказание за себеизразяване по начин, който другите не харесват. По този начин сме се научили да се страхуваме да се утвърдим и да изразим потребностите ни в отношенията. Смятаме, че светът не ни позволява да бъдем истински себе си. Можем или да престанем да се измъкваме, да се утвърдим с настойчиво отмъщение, или дори да се отнасяме по пасивно-агресивни начини.
Страхът от липса на признание
Когато не получим приемането и потвърждението, от което се нуждаем във взаимоотношенията, оставаме с чувството, че не сме забелязани или не сме признати за това кои сме в действителност. Тогава може да се страхуваме, че няма да бъдем утвърдени в нашите връзки. Или може да се страхуваме, че другите ще ни уважават и обичат, само ако сме тези, които те искат да бъдем. Може да работим непрекъснато, за да се чувстваме забелязани и признати от другите, или може да се откажем от ярост, унижение или срам.
Страхът от провал или успех
Когато сме обичали и изгубили, или сме се опитали и сме се провалили, може да се страхуваме, че отново ще преживеем този болезнен опит. Когато сме успяли или спечелили, може би за сметка на друг човек, е възможно да изпитваме вина или страх от отмъщение. По този начин се научаваме да се спираме в любовта и живота, като така не рискуваме нито да се провалим, нито да успеем. Може да почувстваме, че светът не ни позволява да бъдем задоволени.
Страхът да бъдем истински живи
Нашата експанзивност, творческа енергия и радост в живота ни неизбежно влизат в конфликт с изискванията на семейството, работата, религията, културата и обществото. Ние започваме да вярваме, че трябва да ограничим нашата жизненост, за да можем да се съобразяваме с изискванията и очакванията на света, в който живеем. Смятаме, че светът не ни позволява да бъдем доволни, радостни и да се чувстваме живи. Вместо да се оставим с пълна енергия и жизненост, може да се поддадем на посредственото подчинение или да попаднем в живо мъртвило.
Като възрастни, повечето от нас са се запознали със силата на страха. От положителната страна страхът може да ни попречи да се измъкнем от вреди. От негативната страна обаче, страхът може да ни попречи да изразим нашите лични потребности. Страхът често ни спира да преследваме най-доброто в себе си. Той може да направи нашите взаимоотношения буквално Ада на Земята.
Независимо дали ни харесва или не, страхът винаги се среща в живота ни по един или друг начин. Но вярвам, че можем да добием по-добро разбиране за това как страхът работи за и против нас. И от това разбиране можем да подобрим силата на нашия избор, освобождавайки се мистериозните задръжки, които имат страховете над нас.
Откъс от книгата „Overcoming our relationship fears. Breaking the bondage of relationship fears“, Lawrence E. Hedges, Ph. D, Psy. D.
Преведено от Мариета Рускова