Подценяването на поведения свързани с хранително разстройство е много опасно. Ако един човек с анорексично поведение започне да се храни или човек с булемично поведение спре да преяжда или да повръща това не означава, че се е излекувал. Когато болното поведение се подтика и не са настъпили промени в поведението и отношението на човека във всички свери на живота му, то тази „положителна“ промяна е тежка, трудна и неустойчива. Издържат известно време и отново се връщат към болното си поведение.
Важно е да се знае, че справянето с хранително разстройство е промяна на цялата личност. Личността израства във всички свери, съзрява, създава нови навици и се разделя със стари. Подрежда и променя отношението си към близките си, създава си нова социална среда, почива и работи в различен от преди начин. Общува истински и се учи да бъде автентичен. Учи е да се заявява и да се отстоява, да приема обстоятелствата такива каквито са, когато е нужно, разрешава си да изпитва удоволствие и да си търси помощ. Планира един истински свой живот. А това е много трудно, когато годи на ред си правил нещо различно от това да бъдеш себе си, да се грижиш и да се приемаш отговорно и адекватно.
Промяната е възможна, но тя не става за един ден. Нужно е дълго време постоянство в правене на трудните неща. Планиране на храненето, писане на емоционални дневници, работа с дисфункционалните мисли, планиране на времето, целите, задачите.
Човек може да се излекува от хранително разстройство и без терапия, но е нужно дълго време да прави много трудни и правилни неща. Да разреши близките му да бъдат около него и всеки ден да преодолява страхове, съмнения, да се разделя с вина и срам. Да изгражда увереност и самоуважение, да се справя с високата тревожност породена всеки ден от различни неща.
Всеки може да бъде здрав, но не може сам и не става за един ден.
Дора Добрева
