Преди няколко седмици навърших осемнадесет години. Най-голямата ми победа е, че успях да си върна живота обратно. Моят крадец се нарича Хранително разстройство. Това, което ми се случи или това, което си причиних сполита много мои връстници. Това е причината, която ме кара да споделям. Няма да ви разказвам за трудния период. Няма отново да разказвам какво означава да „издържиш“ с 300 калории „само“ три месеца, за това се знае достатъчно. Искам да споделя как излязох от хранителното разстройство, как се отървах от хранително разстройство, което сама създадох и старателно отглеждах.
Най – голямата промяна започна, когато започнах да се грижа за себе си. Започнах да се гримирам, да се грижа за косата си, да ходя редовно на маникюр, педикюр. Това ме накара да се чувствам добре. Дори да е ден, в който се чувствам дебела, се поглеждам в огледалото, поглеждам си грима, поглеждам си ноктите и си казвам: „Я колко съм яка!”. Имаше моменти, в които все още се чувствах дебела, но го преодолявах, а в момента дори нямам такива мисли, свързани с това дали съм дебела. Сега по-скоро се гледам в огледалото и си казвам колко съм яка. Продължавам да се храня здравословно, но сега го правя защото искам да съм здрава и да се чувствам добре. Когато ми се яде нещо, просто си хапвам, защото ми е вкусно, нямам нужда за изям всичко или да се лиша от него от страх, че ще напълнея или от страх, че ще изям всичкото. За много ясни неща, които са много близо до акъла, аз дори не си ги помислях. Не си давах сметка, че много неприятни преживявания могат да се предотвратят с малко мисъл и малко усилия. Нямам представа изобщо какво съм си мислила. Когато ми се загнездеше желанието, че иска да изям всичко не се замислях, че после ще се чувствам отвратително. Главната причина да попадна в лапите на хранителното разстройство и да остана толкова дълго в това саморазрушително поведение е, че аз не се обичах. И не се чувствах обичана. Сега се обичам и чак сега разбирам, че аз не се обичах тогава и още по –лошо, аз не допусках никой да ме обича, не приемах от никъде любов. Режех хората на ред. Просто аз, като не се обичах не можех да повярвам, че някой иска мен да ме обича. Тогава си мислех, че просто не се харесвам, а всъщност не се обичах. Сега не е така. Не мога да кажа как се случи, но се усещам много по-отворена за хората, като си давам и на мен. Простата истина е че не се обичах, сега това ми звучи много тъпо.
Един ден както си живея с моето хранително разстройство се ядосах, много се ядосах на себе си.
Аз си имам свое разбиране за начина, по който се случват емоциите. Например не можеш от тъгата да стигнеш директно до щастието. Има нужда да се мине през някакви междинни емоции и аз минах към ядосването. Това поне е някаква емоция. Някакво действие, не е просто пасивна апатия. И всичко ми тръгна от ядосването. Ядосах се, че си хабя живота. Ако се взема в ръце мога много по-пълноценно да си изживея тия години, а не да ги пилея. В един момент сякаш разбрах, че това което се случва с мен не ми харесва, това не беше пълноценност, а някакво пилеене. Много неща се случиха, наслоиха се, сякаш се подготвях да се събудя променена, това усещане се наслои и после се задържа. Сега изглежда сякаш от днес за утре се случи промяната, а то бяха много малки промени, които успях да задържа във времето. Ето например хандбала, той сам по себе си не е нещото, което ми помогна, но аз отидох на няколко тренировки. Те бяха смесени, имаше и момичета и момчета и беше много приятно, защото аз се отпуснах. И преди съм ходила на тренировки, но бях напълно блокирала, защото аз съм по клин и си мисля, че всички само мен гледат и то виждат само колко съм дебела. Другите момичета са слаби, а аз не съм слаба. Бях много скована и не можех да се отпусна, за да играя – нещо, за което всъщност съм там. А на тези тренировки се отпуснах, изобщо не ми пукаше и забелязах, че другите дори ми се кефеха.
В един момент се замислих мен какво ме привлича в хората. Познавам една певица, тя е много дебела. Обаче абсолютен звяр на сцената. Тя пее супер надъхано и приковава вниманието на цялата зала, на цялата публика. Държи се все едно е най-красивата жена на света, а всичко е в походката й и в начина, по който тя се чувства. Замислих се, че много от това, което ме привлича в хората не е начина по който изглеждат, не е външният вид, а самото им излъчване. Това ме накара да променя фокуса си, той вече не е как изглеждам, а към това как се държа, започнах да се старая да бъда привлекателна с държанието си. Припомних си, че колкото повече се вглъбявам в това как изглеждам, толкова по неатрактивна ставам, защото жените, които само стоят и гледат как изглеждат, всъщност, показват колко са несигурни. Това е: замислих се, ако искам да бъда по-привлекателна какво всъщност е това, което ще ме направи по-привлекателна? Аз знам, че има още много неща, които да променям, знам че имам още какво да искам от себе си, но като се замисля как съм мислила и как не съм допускала, че може да е различно от онзи момент… Това всичко ме кара да си кажа сама на себе си огромно браво. Преди не допусках, че ще мога да говоря такива положителни неща за себе си, така надъхано.
Хранителното разстройство е чудовището, което сами създаваме, отглеждаме и всеки един ден на диета и преброена калория правим по-силно и по-страшно. Никой не може да ни го вземе на сила, само ние можем да решиш да се разделим с него. Всяко момиче, което си мисли, че щастието или успехът му зависи от това, колко килограма е или колко е стегнато, е в голям риск да попадне в бездната на хранителното разстройство. И нали ние си го отглеждаме е много трудно да видим всичко това като проблем.
Едно от трудните неща, с които се справих бе да потърся помощ. Посещавах психолога, който си избрах всяка седмица, имах около милион причини да пропускам сесии, имах и милион начини да не й казвам истината или поне не цялата. От началото срещите ни ми се струваха безсмислени, говорихме неща, които не разбирах какво общо имат с това, че преяждам. Продължавах да ходя всяка седмица. Това е една от причините днес да мога да кажа с открито сърце : Справям се!
Психолог Дора Добрева
Записах за вас 13.06.2018
Пловдив
