Ин Витро-емоционалната
смелост въплътена в „Стъкълцето“ Надежда
Огромни блещукащи очи, сияещи, очакващи. Очи, въплъщаващи в себе си толкова много сила, воля, вяра, надежда, сигурност. Сигурност обвита в несигурността, страх въплътен в безстрашието, тъга и гняв, усещане за непълноценност и неизкореним стремеж …..стремеж за смисъл, стремеж за живот……
Очите на любящата жената, копнееща да стане майка, очите на силния мъж, очакващ своя наследник…….. и…. “стъкълцето надежда между тях ”……ин витро.
Ин виро е надеждата, смисълът да живееш, да продължиш себе си. Ин витро е път-понякога дълъг и мъчителен, понякога нереално кратък. Този път е съграден от очакване, идеали, мечти.
Пътят ин витро е път за двама. По него не се движи само бъдещата, майка, а и смелият бъдещ баща. Доста често се случва обаче по този дълъг път двойката да се изгуби. Под напора на бликналите чувства партньорите тръгват в различни посоки, водени от различни страхове и само изолация. Най-интимните, най-нежните, най-горестните изповеди се превръщат в едно гневно, бушуващо и яростно избликване на любов и омраза, в което душевните сили се напрягат до краен предел. Появяват се вулканични страсти, пориви , терзания, равнодушие, саможертва….
Оглеждайки се в очите на другия се откроява само другостта- неизразените емоции и страхове.Появява се мълчание, усещане за празнота и пустош, обвинения насочени към другия, самообвинения.
Често двойките мислят, че са готови да бъдат родители, подлагат се на ин витро, но надеждата им скоро е сломена именно от неизразените чувства, неполучената подкрепа, изолацията, срамът. Затварят се в себе си, срамуват се да говорят за това, което преживяват, страхуват се, че няма да бъдат разбрани. Изгубват се, под действие на експресивни емоции, разчупващи душите им. Вярват, че ще се справят сами и насочват емоциите и чувствата си дълбоко навътре в дебрите на жадуващата за ласки душа. Често обаче силните емоции възпрепятстват ин витро процеса. Така в този емоционален кръг двойката се въвлича и преживява житейска криза, криза, която е и психологична. Необходима е подкрепа-чисто емоционална. Необходимо е бъдещите родители да изповядат и споделят своите чувства, напрегнатите душевни състояния, пулсиращият стаен гняв, безсилието, мечтите, надежда.
Психологическата подкрепа е мощно и ценно средство по пътя да продължиш себе си. Психологическата консултация спомага за преживяване на силно изразения емоционалния душевен водовъртеж.
Жените трудно споделят. Мъжете в България често оказват съпротива и рядко посещават психолог. Често двойката мисли, че няма да бъде разбрана, преживявайки ситуацията като уникална.
Надеждата ин витро променя и отношението към социалните роли на двойката.Тя забравя за всичко друго, което е била до този момент и се вглъбява в “проблема -да имаме дете”. Партньорите забравят околния свят, забравят за това, че животът не е статичен , че светът е шарен. За това и психо социалната подкрепа при стерилитетни двойки е съществен момент и елемент по пътя към щастлив и смислен живот.
Пренаталния и перинаталния процес играят огромна роля върху психоемоционалните характерисктики на бъдещия индивид.
Хората с репродуктивни проблеми са много мотивирани и много изстрадали. Изправени са пред неизвестност, страх, реконструиране на житейската си философия, изразена емоционалност. Необходимо е да се научат да споделят. Необходимо е да се научат да не носят бремето на проблема, да са по-открити, да не таят в себе си бушуващите чувства.
Психологическата подкрепа осигурява емоционална сигурност.
Очите не трябва да забравят, че душатa иска и трябва да бъде щастлива, и най- важното -може да бъде щастлива.
Очите не трябва да забравят, че светът е шарен и красив!
Даниела Червенакова
/консултативен психолог/
