Следите, които оставяме

Един човек умрял и се качил на небето. Вървял по коридорите на небесното царство и  случайно срещнал самия Бог. Бог попитал:

– Ти току що пристигна, искаш ли да ти покажа пътя, който измина на земята?
– Искам. – казал човекът.
И Бог с едно движение отворил един невидим до този момент прозорец. Надникнал Човека и видял две следи оставени по земята. Попитал:
– Какви са тези следи?
– Това са твоите следи – казал Бог.
Човекът продължил да се взира и забелязал, че до неговите следи през целият път има още две следи и попитал:
– Чии са двете следи до моите?
– Това са моите следи – казал Бог – аз вървях до теб през целия ти земен път.
Човекът продължи да се взира и забелязал, че на на няколко места единият чифт следи изчезват и остава само един чифт  попитал:
– Там какво се е случило?
– Там, където следите са само един чифт са най-тежките моменти от твоя живот – Спокойно казал Бог.
– Изоставял си ме в най-тежките моменти от моя живот?- заключил Човекът със своята мнителност.
– Не! Носех те на ръце.