СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕТО И ОТКРИВАНЕТО НА СОБСТВЕНАТА ЦЕННОСТ

Дора Добрева

Себеуважението не може да бъде поднесено от друг…

Да обичаш себе си изглежда лесно, но добиването на съзнание за собствената ценност съвсем не е лек процес. Кои и какви са нашите усилия в диренето и осъзнаването на собствената ценност? Къде е уравновесеният, емоционално-здравият, изпитващият самоуважение човек днес!? Всеки ден ни носи предизвикателства, конфронтации, болки и всичко това ни кара да се съмняваме в себе си и да се чувстваме неуверени понякога. Как бързо се забравят вече решените проблеми щом се сблъскваме с нов?

Колко лесно губим надежда и вяра в себе си, когато светът около нас сякаш се разпада. Колко изключително трудно е да обичаме своето Аз, когато ни се струва, че никой не ни обича. И в един момент стигаме до там, че трудно осъзнаваме факта, че себеуважението е процес, а не придобивка веднъж завинаги. Точно поради това то никога не може да бъде достатъчно. Получава се така, че всякаш започваме да живеем прекалено забързано, на бързи обороти, на “уж” и смятаме, че идеята да си вярваме и да оценяваме това, което сме е, твърде проста или прекалено езотерична. Мислим, че ако се грижим за собствените си нужди малко повече, това е вид егоизъм и това едва ли не е много грешно, неправилно, забранено. Себеуважението предполага да се обичаме, да зачитаме своето Аз, да поставяме на първо място себе си и нуждите си.

Запомнете, че ние можем да контролираме само чувствата по отношение на самите нас, а също и своето поведение основано на тях. Ако изберем да се уважаваме и да се отнасяме с любов към себе си, да ценим собствената си личност, ще имаме контрол над самите нас. Не бива да се подчиняваме. Да се отнасяме към себе си с внимание, по родителски загрижени, тогава, когато сме в трудно положение или пък измъчени от болка, точно както бихме постъпили спрямо някой друг значим за нас в подобна ситуация – ето това означава да проявяваме себеуважение и зачитане на собствената ценност. Ако ние не можем или сме избрали да не обичаме себе си, как тогава да вярваме, че бихме могли да бъдем обичани в даден момент. Ако цялата ни любов и уважение са фокусирани върху другите, как да се чувстваме цялостни, завършени и обичани от самите нас. И ако не изпитваме добри чувства по отношение на нашата личност, как да проявим най-добрата си същност. Никой не може да бъде пълноценен, пренебрегвайки собствената си личност.

И най-накрая, ако следваме модела да обичаме другите повече отколкото себе си, и ако в отговор не получаваме от тях толкова колкото даваме, как да не се почувстваме измамени и засегнати. Никой друг не може да знае точно от какво имаме нужда в даден момент. Никой не е в състояние да ни обича по начина, по който искаме. Никой не може да направи за нас това, на което ние сме способни и от което се нуждаем.

Себеуважението не е егоцентризъм. Себеуважението е човешко качество и стремеж за цял живот. То не е бързодействащо хапче. Това е начин на съществуване в света, позволяващ ни да се опознаем и да се погрижим за себе си. Целта на себеуважението не е щастието, а вътрешният мир, равновесие и цялостност!

Даниела Червенакова /психолог/