Днес на груповата терапия обсъждаме темата за самооценката. Често говорим как не реалистична самооценка води до затруднения в адаптацията ни. Как се формира самооценката и кое я прави реалистична? Може да се каже, че самооценката се изгражда от три основни компонента:
Когнитивна компонента – тук се включва самопознанието. Когато не познавам някой човек аз нямам реалистична представа за него, същото е и когато не познавам достатъчно себе си; нямам реалистична представа за мен самия. Самоопознаването е основно при изграждане на реална самооценка. Понякога изглежда страшно да си признаем някой наши слабости, но няма човек който да няма такива. По-зряло е да си познаваме и силните и слабите страни. Така можем да разчитаме на силните си и да приемаме слабите си страни в личността ни
-
- Емоционална компонента – Колко ценен човек съм според мен самия. Колко е важно моето мнение, колко важни са моите успехи, колко големи са неуспехите, от какво се срамувам и от какво се гордея?
- Поведенческа компонента – тук става дума за моята готовност за действие. Може би не съм се справила с някоя задача, какво ще направя ще се затворя в себе си и ще си отглеждам вина или срам или ще запретна ръкави и ще направя нещо, ще призная грешката и ще се опитам да намаля щетите?
Има и много други неща, които оказват влияние върху формирането на самооценка: Интелект, възраст, темперамент, личният опит. Голяма влияние оказва начинът по който растящото дете е подкрепяно или наказвано.
Колкото по-добре човек се познава, толкова по-малко се влияе от външни фактори, които може да повлияят за представата за му за себе си.
Ако аз не уважавам себе си, ти защо да ме уважаваш?
Ако аз не познавам добре себе, си как да се уважавам?
Ако не уважавам себе си, как да съм устойчив на чуждото мнение?
