Едва ли темата за отношенията между родителите и децата ще ви изненада с нещо. Както е известно, това е тема, за която всички знаем толкова много. Като се замислим – всички сме специалисти в тази област. Познаваме дядовците и бабите си, родителите си, някои от нас самите са родители, а ако преместим гледната точка, всички ние, в определен период от живота си, сме били деца. Това сякаш ни дава право, да смятаме, че знаем достатъчно за отношенията родител – дете. Та те, се предават по наследство – нали така
?! Всички сме чували фразата: “… те ли ще ме учат как да възпитавам децата си!”
Да! Едно е ясно – в отношенията родител – дете няма нищо неизвестно! Дали е така наистина?! Дали всичко е толкова просто, колкото изглежда?! Кое ни дава право, да мислим, че сме добри родители? Наистина ли това, да бъдеш родител, се предава по наследство и ако не – кой ни учи да бъдем родители?!
Въпроси, въпроси! И…все за родители. А, къде оставихме децата???
Странно, но това е още един въпрос…! Къде, всъщност, са децата?! Не си ли задаваме този изненадващ въпрос твърде късно? “Изведнъж” разбираме, че децата ги няма до нас, не са си вкъщи, не … а, телефонът звъни…странно обаждат се от… Възможно ли е…? Нашето дете…!!!
Някъде по пътя, в натовареното ни ежедневие, връзката между нас и нашето дете, /може да се прекъсне/ се е прекъснала! Улисани в натовареното си ежедневие или, често, оправдавайки се с него, се отдалечаваме един от друг. Забравяме, кое/какво е важно в живота ни. Забравяме, че децата ни не са “малки възрастни”, а са малки, които трябва да се подготвят да бъдат възрастни. Те не мислят като нас! Те са улисани в ежедневието си, но то не ги натоварва! Те са усмихнати и радостни, играещи и шумни, чувствителни и раними, жадни за внимание и обич!
Липсата на тези “дреболии”, променят децата ни до степен, в която се чуваме да казваме – “това не е моето дете, аз не го/я познавам такъв/такава” – как и кога се случи това?! Нормално ли е? Дали отново можем да сме приятели?
Отново въпроси, а въпросите предполагат отговори…! Може би, все пак, сме пропуснали нещо в “наследствената” си подготовка за ролята ни на родители! Може би е добре да се научим, как да бъдем добри родители, като говорим за това не само помежду си, а при срещи с хора, които са избрали за професия работата с деца и родители. Запознати на теория и на практика с начините, които да ни направят приятели с нашите деца и…с нашите родители.
Михайл Каравасилев
