Напредъкът в медицината завладяват последните десетилетия и имат голямо въздействие върху еволюцията на и на двете – психологическа и физическа грижа за здравето.
Откритията променят фокуса от справянето с умствени болести чрез психологически методи към по медицински модел. Голям дебат за разпределянето на правата за предписване на лекарства се надига от тази смяна. Няколко фактора окуражават някои психолози да се активизират за правото да предписват лекарства. Много много индустриални компании за производство на лекарства вливат много средства в спонсорирането на психолози които да изповеждат изследвания със силно психо-фармакологична подчертаност. Нови антидепресанти, като SSRI, бяха разработени, и те са много по-сигурни и по-надеждни от предишните лекарствакоито са били предпписвани. Неблагоприятните ефекти са по-предпочитани, и общопрактикуващите (GPs), не психиатри е много по-вероятно да предпишат тези лекарства като средтво за справяне с умствени разстройства. Само лекарите имат неограничени, независими права да предписват лекарства в Съединените щати (Lavoie). Въпреки това, бавно професии като зъболекари, очни лекари и ортопеди са придобили ограничени права да предписват лекарства (“Prescriptions by Psychologists”). Сега психолозите се активизират за правата да предписват лекарства спадащи към тяхната професия. Все пак активност за придобиването на право да предписват лекарства от психолозите в този период от време е ненужна и не е препоръчителна.
Много просто, психолозите не са квалифицирани да предписват лекарства. Дори на някои основни нива, на психолозите им липсва научната основа, която е дадена на други професии които предписват. Психолозите не са били способни адекватно да покажат своята компетентност да предписват лекарства, и това може да се окаже риск за пациентите. Също така няма потвърждение на социалната нужда от предписващи психолози. Липсата на консенсус по този въпрос поражда дебат в полето на самата психология. Около половината психолози биха искали правото да предписват тъй като има психолози, които се противопоставят на тези права (Caccavale). Те са разделени по няколко въпроса, включително моралните усложнения и възгледите за бъдещото насочване на полето на психологията. Ще решават ли хората все още проблемите чрез разговор или медицината ще реши всичко? Това несъгласия повдига и въпроса дали това е желана промяна или не. Възможността да се предписва, ще има влияние върху дипломната и след дипломната квалификация , може би отслабвайки и размивайки психологическото обучение необходимо за успешният терапевт.
Тези които подкрепят придобиването на правото на психолозите да предписват не правят това без никакви основание. Някои психолози спорят, че с подходящата подготовка могат да предложат по-добра квалифицирана грижа за умственото здраве. В „Дневник на клиничната психология” John Caccavale заявява, че той вярва, че „по-издръжлив и честен аргумент за сигурността на пациента е предписващия и лекуващия да са един и същ човек – подходящо подготвен, предписващ психолог, който ще комбинира поведенчески намеси с подходящите психотропни лекарства”. Някои спорят, че ще могат по-добре да посрещнат здравните нужди на страната. Теглото на умственото здраве на индустриалните нации е голямо и много хора имат разстройства, които могат да бъдат диагностицирани. Разстройствата, когато се оставят нелекуван, когатo да създадат много по-големи проблеми в човек или хората около него. Такива хора могат да станат доста непродуктивни.
Също така има недостиг на достъпа до грижи за психическото здраве в провинциалните райони. (Norfleet). Понякога хората трябва да чакат по шест месеца за да получат лечение от професионалист и в този период от време проблемът често може да ескалира и до степен в която изисква по-дълго лечение. Някои психолози с докторска степен се страхуват да не бъдат заместени от хора с по-малко образование които могат да вършат почти същата работа за по-малко заплащане (Lavoie). Caccavale се оплаква от снижаването на стандарта на магистърската степен и съревнованието между магистърската и докторската степен. С настоящото свръх предлагане на психолози с докторска степен, много хора мислят че способността да се предписва ще помогне за избягването на трудности от професионалисти които провеждат психотерапия.
Реда на мисли е приложен на практика в много малки размери в щатите Ню Мексико и Луизиана. Там е развита програма, в която психолозите могат да придобият право да предписват след специфична подготовка. Тази програма е била одобрена Комитета за напредване на професионалната практика на Асоциацията на американските психолози и Колежа за професионална психология на Асоциацията на професионалните психолози. С цел дори да се изпита подготовката, психолозите трябва да отговарят на определени изисквания.те трябва да имат докторска степен по психология, текущо, валидно щатно разрешително за психолог и поне пет години опит като предоставящ здравни услуги психолог. С покрити тези условия психолог може да се подложи на 450 часа подготвителни часове. Това е последвано от осемдесет часа работа под наблюдение. Тогава трябва да се завършат 400 работа с поне 100 различни пациенти докато през цялото време получава два часа седмично наблюдение. След преминаването на изпита за сертификат психолога получава разрешително да предписва две години под наблюдението на лекар. След тези две години психолога може накрая да кандидатства за независимо предписване (Lavoie).
Все пак, дори с такава програма, малко психолози я завършват. Дори и така някои лекари, които минават през много повече години подготовка, за да предписват, биха спорили, че подготовката не е достатъчна, за да предоставят психолозите правилно предписание. Това което може да направи е да осигури по-добра комуникация с общопрактикуващите. Това е важно защото има намаляващ брой на психиатри (Lavoie) и общопрактикуващи в крайна сметка правещи повечето от преписванията на психоактивни лекарства на пациенти (Norfleet). Комуникацията между психолози и общопрактикуващи ще помогне за намаляването на грешно диагностицираните и неправилно лекуваните пациенти. Програми като тази се казва, че подобряват недостига на достъп в провинциалните райони. Все пак, това предстои да бъде доказано (Lavoie). Повечето психолози като цяло психолозите живеят в същите райони както лекарите и психиатрите и след като някой завърши подготовката няма доказателство, че ще се премести в провинциален район.
Да има професионалисти без правото да предписват може да е добре за пациентите. С умствените разстройства не винаги се справя най-добре използвайки лекарства. Необходими са професионалисти, които могат да се откъснат от лекарствата, за да не бъде залята цялата здравна система с рецепти.
Един въпрос, който не винаги е повдиган е кой ще понесе финансовото бреме на такива програми. Би имало много голяма цена на университетските програми и програмите в професионалните училища подготовката описана по-рано ще бъде приблизително две години. Това закъснение от две години отвръщат много от програмата и създават дупка в потенциала за печалба. Две години е голямо количество и на двете – цени на приходи и на данъци. Няма доказателство дали правителството дори ще подкрепи инвестирането или не. Това поставя под въпрос приложимостта на психолозите да са способни да предписват в голям мащаб. Асоциацията на американските психолози нееднократно заявява своята твърда позиция. Също така, наблюдения показват, че повечето общопрактикуващи не са в полза на психолозите да имат право да предписват и те не биха насочвали своите пациенти към тези психолози (Lavoie).
Да си в състояние да предписваш не е непременно толкова ефективно, колкото някои си мислят. Психолози все още ще трябва да насочват към лекари за коморбидни условия, което е когато има повече разстройства или болести от разстройството което е от интерес. Това често се отнася и до двете – умствено разстройство и злоупотреба с наркотични вещества. Коморбидните медицински състояния застрашават петдесет процента от пациентите. Психолозите ще трябва да направят същото за напредналите афекти на лечението (DeLeon). Това едвали е ефективно за време или цена. Прибавяйки и фактора, че подготовката и лицензирането е голям разход и като пари и като време,психолозите ще бъдат силно насърчени да увеличат своите такси. Няма много ползи за пациентите с възможността на психолозите да предписват. Повечето ползи са за психолозите.
Обикновено възможността психолозите да могат да предписват безопасно, но и ефективно с подходящата подготовка се приема и проекта DoD който създаде десет психолози способни да предписват доказа това. Все пак, тези десет са били подготвяни под много близък наблюдение на психиатри във военно поделение. Пациентите са били ограничени по възраст, всички между осемнадесет и шейсет и пет. Пациентите също така всички са получили медицинска оценка преди това. Също така случаите са смятани за леки разстройства (Lavoie). Броя на психолозите, десет, и ситуацията в която случаите са били обработени създават малко доказателство и използваеми данни в подкрепа на правото на психолозите да предписват. Медицинските лекари се притесняват дали психолозите ще знаят достатъчно, дори да са наясно с пропуските в знанието си и да насочват правилно към по-знаещи професионалисти.
Лекарите претърпяват обширна подготовка продължаваща от девет до дванадасет години, за да предписват безопасно и ефективно на своите пациенти. Психолозите нямат нужда да могат да също да предписват. За много разстройства психологическото лечение като е в момента е по-евтино и може също така да е по-ефективно и дълготрайно. Психолозите не трябва да се активизират за възможността да предписват, но трябва да се активизират за по-добра комуникация с лекарите. С по-добра комуникация и вероятно малко подготовка от двете страни за да спомогне подобряване на комуникацията и двете професии могат да правят това, в което да добри с по-голяма полза за пациента.
