Имало едно време един млад човек, който живеел в малко бедно селце. Младежът заминал на гурбет и след няколко години се върнал с натрупани средства и много знания. Обичал селото си и посветил живота си на хората в него. Построил мелница и фурна, дал им възможност сами да си правят хляб. Построил училище, читалище, църква, чешма. Веднъж, когато хората от селото се били събра ли, за да обсъдят поредната идея на мъжа, как да направи живота им още по-добър, мъжът пръднал. Всичко се променило. Хората говорели само за това. Срамът бил огромен и мъжът не могъл да го преживее. Отново заминал в странство. Минали много години. Мъжът остарял и решил да се върне в родното си село и да провери как живеят хората. Разгледал селото и видял, че всичко, което е построил се стопанисва добре от хората изглеждали доволни. Седнал до чешмата да си почине. Дошли две млади момчета и мъжът попитал кой е построил тази хубава чешма. Момчетата отговорили “ Пръдливият мъж“. Мъжът се усмихнал тъжно, защото разбрал, че всички добри дела, който направил за хората от родното му село било забравено зар ди една пръдня.
Меню
