Двама приятели се загубили в пустинята, вървели под палещото слънце, а имали вече съвсем малко вода. В един момент горещината станала толкова силна, че трябвало да изпият и последните глътки. Тогава един от двамата ударил шамар на другия. Удареният, въпреки болката, не казал нищо, но написал върху пясъка: „Днес моят приятел ме удари“. Учуден, приятелят му не казал нищо, извинил се и двамата продължили пътя си. На следващия ден, те стигнали до един оазис. Веднага щом пристигнали, влезли да се изкъпят. Но внезапно този, който бил писал върху пясъка, загубил съзнание и започнал да се дави. Тогава приятелят му скочил във водата и го извадил на сушата. След като се съвзел, спасеният взел един камък и издълбал върху него следните думи: „Днес моят приятел ми спаси живота“. Тогава този, който бе ударил плесницата и бе спасил приятеля си, го попитал: „Когато те зашлевих, ти писа върху пясъка, а сега – върху камъка. Защо?“ Тогава първият му отговорил: „Когато някой ни наранява, трябва да пишем върху пясък, където „вятърът на извинението“ може да го изтрие. Но когато някой ни направи добро, ние трябва да го запишем върху камък, където никой вятър не би могъл да го изтрие.“ Научи се да описваш болките и обидите върху пясък, а радостите – върху камък.
Меню
