Те били обикновено семейство- жената била домакиня,
а той се прибирал вечер късно от работа изморен.
Сядал с отегчение пред телевизора и се отнасял в друг свят.
А съпругата му ставала все по-изнервена,
но той и без това се стремял да не поглежда киселата й физиономия.
За компенсация- тя не пропускала да помрънка как не стигат парите,
а той е виновен за това, а ето комшията…и т.н.-
той спирал да я слуша и изобщо не си правил труда да й отговаря.
Една вечер, след като си изял поднесената вечеря,
с недоволство разбрал, че трябва да изхвърли боклука.
Излязъл навън, поел си дълбоко свеж въздух и под звездното небе спонтанно извикал:
„ Боже Господи, какво ми дойде до главата!
Тази мрънкаща жена не мога да я изтърпя вече!
Пък и така е погрозняла!
Какво ще правя?
Това си е истинско мъчение, няма да издържа дълго…“
После продължил да си разсъждава:
„Ама, тя не беше такава, когато се влюбих в нея-
беше толкова мила, красива, грижовна.
Как се преобрази само! Не мога да я позная- все едно не е същия човек!“
И изведнъж, неочаквано, божият глас тихо му проговорил:
„ Сине мой, аз мога да ти помогна.
Ще те даря с Богиня.
Но така околните ще забележат и ще изпаднат в голямо недоумение,
ще последват проблеми…
За това ти предлагам, постепенно да променя твоята жена–
ще вселя в нея дух на богиня и външността й ще се подобри много?!
Но запомни, за да живееш с богиня,
самият ти трябва да водиш подобен достоен живот, такъв, какъвто се изисква за богиня!“
Зарадвал се силно мъжа и отговорил:
„Благодаря, Боже! Ще се променя!
Всеки мъж би направил всичко за богиня, стига да я има!
Но я ми кажи, тя от кога…ще стане по-привлекателна?“
Усмихнал се Господ загадъчно:
“ Още сега леко ще я променя.
И с всяка минута тя ще се разхубавява, ще става все по-красива и красива…“
Прибрал се в дома си Симеон и отново седнал пред телевизора.
Но не му било нито до филми, нито до предавания-
мисълта му все била насочена към жена му и дали, колко е по-хубава…
Отишъл в кухнята да я търси, намерил я и се вторачил с любопитство в нея.
Тя точно миела чинии, но усетила присъствието му и учудено вдигнала очи.
Погледите им се срещнали.
Тя се развълнувала и леко притеснила.
Спонтанно си пооправила косата, а руменина избила по бузите й.
„Защо ме гледаш така внимателно, случило ли се е нещо?“-запитала тя.
Съпругът й не по-малко объркан се чул да произнася:
„Ами, може да ти помогна, ако не възразяваш?!“
Тайно вълнение проникнало в душата му-Бояна наистина започнала да се променя…
На другия ден, с още по-голямо нетърпение се е завърнал в къщи.
По пътя купил рози и решил да изненада Бояна,
като позвъни на вратата и й поднесе букета.
Тя пък се показала с рокля, която той й купил миналата година. Устните й били
по-розови, а очите й блестели, косата й била така подредена,
че описвала нежния овал на лицето й.
Ахнал Симеон. Страстно чувство изпълнило сърцето му,
но и непознат страх стиснал гърлото му.
Той си спомнил думите на Господ, че за да живее с богиня,
самият той трябва да е достоен…
Той направил първата стъпка към новата си Съдба,
а сега трябвало да продължи напред.
И как да задържи тази богиня до себе си?
Приискало му се да има доказателство, плод на тяхната любов!
И това не е ли най-нормалната реакция?
Започнал да си представя малко детенце и обич изпълнила пространството.
„Забравил съм да мечтая, да се радвам и ето, че си припомням това…
Щастието е било при мен, но не съм го виждал!
Щастието е било възможно,
но е било необходимо да го поискам и да съм готов да се променя,
да съм достоен за него!“ –прозрял той.
Умората и отегчението се заместили от очакването за утрешния по-хубав ден,
за предизвикателствата, на които трябвало да отговори,
а и които сам щял да провокира…
