Веднъж Лъчът казал на Слънцето:
– Всеки ден прелитам над Земята и сгрявам всичко живо,
но имам една мечта – да сгрея човешко сърце.
– Добре, можеш да дариш капчица от моя огън на едно човешко сърце,
тя ще му помогне да стане велик творец.
Но искам да избереш най-добрият измежду хората – казало Слънцето.
Полетял Слънчевият Лъч над Земята и се замислил:
„Как да узная кой е най-добрият измежду хората?”
В този момент чул тъжните мисли на един момък:
“ Пълен неудачник съм! Исках да стана художник, а съм бояджия.
А девойката, в която съм влюбен, дори не ме поглежда!”.
– Ти имаш талант, младост и сръчни ръце! – възкликнал слънчевият лъч и го дарил с огъня си.
Пламнал слънчевия огън в сърцето на човека и го накарал да вдигне поглед.
Взел четката и боите и така вдъхновено заработил,
че клиентът му, който дошъл да нагледа как върви ремонтът в дома му,
занемял от изумление: „Мислех, че сте бояджия, а се оказа, че сте истински творец!” – възкликнал той.
В това време лъчът се върнал при слънцето и виновно казал:
– Прости ми, сбърках! Забравих какво ми поръчи и подарих твоя огън на първия срещнат …
– Не, не си! Ти повярва в човека! А вярата и подкрепата отключват най-доброто у всеки.
