за плюшено зайче със странно име Аниа
Имало едно време едно плюшено зайче със странното име Аниа. Аниа не беше щастлива. Живееше в един голям кашон с други играчки. Често оставаше сама на дъното на кашона и никой не я забелязваше. Веднъж едно гневно дете скъса копчето на нейното елече и тя още по-често оставаше последна в кашона. Всичко това не се харесваше на малкото плюшено зайче със странно име Аниа. Един ден децата си бяха играли със всички играчки, дори с нея. Тя беше паднала под бюрото, никой не я видя и тя остана там за през нощта. Това промени живота ѝ за винаги. През нощта чу разговор на възрастните, в който те говореха за място наречено Гората на Красотата. Там всички се учили да живеят с красотата и да бъдат добри. И всички, които живеели там ставали по-добри и по-красиви. Аниа имаше възможност да остане в протрития кашон със скъсаното копче или да замине и да се опита да намери Гората на Красотата.
· Ако Аниа заминава, за да намери гората, отвори лист № 1· Ако Ания остава в протрития кашон отвори лист № 2
№ 2 Нима наистина не искаш да разбереш какво се случва в Гората на Красотата. Това не може да бъде истина. Моля да отвориш лист № 1
№ 4 Кой избира зелена врата? Ясно е че продължението на приказката е в бялата врата.
№ 5– Няма полза да се връщаш към вчера, защото тогава си била друг човек. Затова отвори малката книга с твърди корици
№ 7 Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Но за да се случи това, трябва да се задействаш, а не да стоиш и да чакаш, така че запознавай се с Живко и котката му и продължавай напред. |
Лист № 8Кучето и пъстрата котка се запознаха с плюшеното зайче и веднага му предложиха разходка, за да покажат колкото може повече. Излязоха от вратата на двора и се озоваха на кръстопът:– По кой път ще тръгнем? – попита Аниа– Зависи къде искаш да стигнеш – отговори усмихнат Живко – Няма значение – отвърна Аниа. – Тогава няма значение и кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно пъстрата котка.– А ще стигнем ли до някъде? – О, това със сигурност ще се случи – каза пъстрата котка – стига да вървиш достатъчно дълго.Точно в този момент се появи един огромен бял заек, с шарено елече, шапка с козирка и чадър. Огледа високомерно плюшеното зайче и още по-високомерно каза:– Ти много добре знаеш, че не си истинска, нали?– Истинска съм! – възкликна Аниа и се разплака.– Няма да станеш по-истинска, като плачеш – отбеляза Живко – Излишно е да рониш сълзи.– Ако не бях истинска не бих могла да плача…а и тук нали е Гората на Красотата и всички са добри и красиви? А и тук ме обиждат. Аз мога да си бъда тъжна и самотна и у дома, не беше нужно да пътувам в тъмната кутия няколко дни.– О това ли било. Бавно и провлачено котката вдигна опашката си и леко погъделичка Живко по муцуната и тръгна уверена, че всички ще я последват. – Красотата мило зайче със странно име Аниа живее в очите на гледащия. Ти сутрин като се погледнеш в огледалото виждаш ли се красива? От там трябва да започнеш.– После идва интересното – продължи Живко- Трябва да се научиш да говориш истината. Това изглежда малко трудно и човек се плаши да не подплаши всички и да не остане сам, но истината никога не те оставя сам. – Сега може да ти покажем част от тайните на гората или да останеш в двора под черешата и да си говориш с надутия заек с шапката и чадъра. Да му разкажеш, колко не е справедливо да е груб с теб. Какво избираш?· Разговор с заека под черешата лист № 9· Тайните на гората лист № 10
№ 9 За Бога, момиче, на коя стъпка си, нищо ли не научи. Не можеш да промениш хората и винаги ще има хора, които ще се опитват да се държат лошо с теб. Ти решаваш дали ще им позволиш. Сега тръгвай за гората.
Дора Добрева 05.04. 2024.
