Приказка за чувствата

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието,
Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на
чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили
лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до
последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта
решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта… Любовта
казала: „Богатство, вземи ме със себе си!“, Богатството отговорило: „Не
мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб.“
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб.
„Суета, моля те, помогни ми!“
„Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш
кораба ми“ – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
„Тъга, позволи ми да избягам с теб!“
„Не мога, Любов… Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама…“
Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че
дори не чуло, когато Любовта го повикала…
Внезапно се чул глас:
„Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.“
Гласът бил на непознат възрастен…
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за
името му.
Когато пристигнали на брега, непознатият продължил по пътя си.
Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
„Кой ми помогна“
„Помогна ти Времето.“ – отговорило Познанието.
„Времето ли?“ – учудила се Любовта. – „Но защо Времето ми е помогнало?“
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
„Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!“