Имало едно време едно село, в което попаднах почти случайно. Преди години, при едно загубване в Родопите, в една зимна нощ, случайно попадат мои приятели на селото и пренощуват там. Намира се в Родопите, има двама жители, които са напускали селото само за 3 години. Бях на гости на стопанката, която сега е на около 80 и няколко години. Отглеждат крави, събират билки, сеят фасул и картофи. Работници от горското през десетина дни им носят хляб, сол, захар, ориз. В селото никога не е имало ток, чешмата е под пътя, а клозета на двора. Няма и път.
Освен кравите имат и един петел. Бабата ми обясни как чака петела да си умре от старост и се надяваше да не умре от птичи грип, за който е чувала по „Вефа“. Сутрин и вечер се слушат новини от радио Хоризонт, там друго не се хваща. Трябва да се икономисват батериите, че са тежки и скъпи. Къщата е направена от камък, по турско време. На два етажа. На долния живеят кравите. Така е по-топло. На горният етаж има две големи удаи /стаи/. По външна стълба се качваш на втория етаж и влизаш в първата стая, която е като огромен килер. Там са кошниците с билки, фасула, и всякакви неща. Минаваш през тази стая и влизаш в стаята, в която живеят.
Имат си всичко. Легло с метална рамка. Полица на стената за „Вефа“ и батериите, които нагряват на слънце през деня. Газена лампа на стената. Долап – това е нещо като шкаф вътре в самата стена, печка, маса, три стола, посуда, скрин останал от дядо й. Той получил този изписан скрин от руско турската война, при плячкосването на един превзет от руските войски град. Оказал се малък и брат й го по-уголемил преди години. Върху скрина почти до тавана са натрупани багажи: тъкани черги, одяла, дрехи. Разказа ми историята на всяка вещ. Накрая заключи:“ За какво ми бил всичкия тоя багаж? Няма да го нося в гроба, я!“ Показа ми най-голямата си ценност: Малко, бяло прозорче, с две крила. Каза ми как,когато й е тежко поглежда през прозорчето, докъдето й стигат очите все е планина и и става едно леко на душата. Според нея няма по-хубава гледка от гледката от нейната къща. Разказа ми за големия си страх, да не умре някъде по балкана докато търси кравите или събира билки и диви плодове, че ще трябва децата да я търсят. Тя не иска да им създава грижи и гледа да не ходи на далече.
При вечер дядото се прибра с кравите. Дълго се чуваше как им говори докато ги храни, дой, прибира. Затваря добре вратата, защото помнят как една година мечката се качила на сливата и те много се изплашили, а друга година вълци изяли малкото им конче.
Тя си намери някаква причина да нахока дядото, а когато той пожела да вечеряме, преди да се върне моя съпруг, тя демонстративно дръпна стола, сложи го с облегалката към масата, седна, кръстоса ръце решително пред гърдите си и каза, че докато Той не се прибере, нито ще ядем, нито ще пием./ Това беше най- добрия урок по семейни отношения за мен/ Мъжът ми след малко си дойде, вечеряхме, поговорихме си за различни дела, те разказаха няколко истории и ни подканиха да отиваме в къщата, където ще спим. На сутринта ни донесоха прясно мляко, закусихме и тръгнахме да слизаме от планината. Това бе един незабравим ден за мен. Научи ме на толкова много неща.
Дора Добрева