При нея в леглото се появил неканен гост. Дори и двойното легло било твърде малко за него и той енергично я избутал до стената. Краката и ръцете му били ледени и тя се свила на кълбо, зъзнейки от студ.
– Кой сте Вие? – тя шепнела едва доловимо.
– Аз съм Самотата.
– Самотата … – тя повторила ужасното име, от чиито звуци угаснала последната свещ. – А какво умеете?
– Умея да рисувам- казала Самота и нарисувала Болка.
– Умея да пея – казала Самотата и изпяла Страдание.
– Знам как да правя магии – казала Самотата и направила Сълзи.
С побелели устни тя прошепнала:
– Махайте се! Аз … Аз не Ви искам тук.
– Не мога да се махна.
– Но защо?
– В едно двойно легло винаги трябва да спят двама души. Когато вторият не е на мястото си, то става мое – Самотата се поклонила леко, докосвайки нейната нежна кожа с косите си, подобни на бодлива тел.
– Ами ако … ако си взема единично легло? – тя прехапала устни до кръв.
– Тогава … – Самота одраскала гърба и – тогава, когато дойде вторият, за него няма да има място.
– Но … но … но когато той дойде, ние можем да се върнем тук! – тя рязко се обърнала с лице към Самотата.
– Не! Когато се върнете, няма да има място. Тук ще има две Самоти. Самотата също не обича да бъде сама.
Самотата сложила ледената си длан върху сърцето и.
-Е, какво избираш? Завинаги сама? Или ще изтърпиш госта за известно време?
– Ще потърпя! – тя рязко се обърнала към стената и ритнала Самотата по крака.
Но Самотата вече хъркала …
Публикувано от Gloxy-Floxy
