Имало едно време един принц. Той живеел в голям, красив замък. Принцът не оставал дълго в замъка. Често пътувал по непознати земи, впускал се в битки за защита на благородни каузи. Когато се изтощавал от безкрайните битки се прибирал за кратко в замъка и скоро пак заминавал.
Веднъж след поредната битка, Принцът тръгнал да се прибира. Било люта зима, снегът бил до кръста, вятърът го навявал в дълбоки преспи. Цялата земя била замръзнала. Принцът пратил вест към замъка, че се прибира, наредил за запалят камините и да стоплят целия замък. Помолил старата си готвачка да сготви любимото му пекано пиленце с картофки.
Времето било лошо, а денят къс. Нощта скоро прегърнала отново цялата земя. Принцът пристигнал пред портата на замъка малко преди полунощ. Портата била затрупана от сняг чак до дръжката. Той слязъл от коня си и започнал да разчиства затрупаната порта. В единия край до портата видял нещо необичайно. Поразровил снега и какво да види, почти замръзнал старец сгушил в прегръдка малко момиченце. Принца забравил колко е уморен и измръзнал. Разчистил бързо вратата и се развикал. Хората от замъка го чули и се притекли на помощ. Много скоро премръзналият старец и малкото момиченце били внесени в топлия замък, точно до камината. Скоро старецът дошъл в съзнание и не можел да повярва на късмета си. Сгушен до врата на замъка, той се приготвил за последния си сън и за пътуването към смъртта, а вместо това се събужда в топла стая до камината и загрижени хора му предлагат храна и малката му внучка се гуши в него и уплашено му се усмихва.
Принцът наблюдавал как старецът и малкото момиче се радват на късмета си, а той ставал все по- тъжен. Готвачката нахранила премръзналите гости и скоро те спели в топлите пухени легала на гостната стая. Принцът седнал в едно кресло пред камината и тъжно проумявал, че не може нито да спаси всички, нито може да помогне на всички и това разяждало душата му.
Принцът поканил премръзналите си гости да останат колко желаят. Малкото момиче огласяло замъка с гласчето си от сутрин до вечер, а спокойствието и мъдростта на стареца допадали на всички. Дошла пролетта и времето се затоплило. Старецът и момичето започнали да се подготвят да си идат у дома. Да успокоят притеснените родители на момиченцето. Принцът от една страна се зарадвал, че има къде да отиват, че някой ги чака, но от друга страна знаел, че те много ще му липсват. Вече се бил превързал към малката пакостница, а вечерите в разговори край камината с стария мъж му доставяли истинско удоволствие.
Подарим им два хубави коня, напълнил им торбите с храна и подаръци и им пожелал: „ На добър път!“
От своя страна те го поканили да им гостува, ако някой път мине към техните земи. И тръгнали.
Много скоро след тяхното заминава заминал и Принцът да странства. Никой не разбрал точно къде и кога и точно как се случили, но веднъж принцът се разхождал по една висока скала, подхлъзнал се и падна. Ударил се лошо. Никой не знае колко време е лежал долу върху скалите. Една стара жена стояла надвесена над него и плачела, а сълзите й капели върху бялата му риза. Старата жена тихичко разказала живота на принца, за битките, за каузите за хората и земите които той спасявал и за които се впускал в бой. Старата жена казала на принца, че е време да се погрижи за себе си, че злото на земята е точно толкова, колкото е нужно на доброто. Помолила го да си прости, че не може да спаси всички и да се погрижи за всички, пожелала му да намери своя мир и да заживее щастливо.
Миг след това принцът се събудил. Огледал се за стара жена. Не я видял. Помислил си, че е сънувал, но ръката му пипнала мокрото петно върху гърдите си и за миг всичко, което стара жена казала изплувало в съзнанието му, целия му живот, всяка битка и всяка кауза. Станал принцът и някак си се почувствал по-лек, по -свободен, даже изпитал желание да се усмихне. Изкатерил се горе на пътя и продължи да скита без цел и посока. Една вечер уморен от дългия път седнал да си почине до един плет на полето. Заспал дълбоко, когато по изгрев се събудил с учудване видял, че около него малки момичета в бели рокли танцуват и пеят песен. В песента малките момичета разказват за премръзналия дядо и неговата внучка и как били спасени от незнаен принц. Хората от селото поканили странника, нахранили го, поканили го да си почине и по живо по здраво го изпратили по пътя си. Принцът проумял, че хората не са го познали, но са запомнили доброто, което е направил. Проумял, че е хубаво да спасяваш, но е хубаво понякога да разрешиш и теб да спасят. Цялата душа на принца се изпълнила със спокойствие и мир и той тихо тръгнал към дома. Разбрал, че в многобройните битки е търсил себе си и е искал да спаси себе си от всички съмнения и големи очаквания, които имал.
Благодаря на Н. И. че ми разказа своята приказка и ми позволи да ви я разкажа
Дора Добрева
