Предварително решение
Точно в осем, както всеки ден, деветдесет и две годишната госпожа Пепита вече се бе приготвила. Добре сресана, с грижливо нанесен грим, въпреки множеството проблеми със зрението, тя вече бе готова за заминаването си в дома за стари хора.
Съпругът й, с когото бе живяла шейсет години, бе починал и това правеше преместването наложително. След като изчака търпеливо на регистратурата в дома, тя се усмихна мило, когато й съобщиха, че стаята й е готова. Докато вървеше с проходилката към асансьора, аз й описах подробно малката й стая, включително чаршафите и завесите на прозореца.
– Много ми харесва – каза тя въодушевено като осемгодишно момиченце, на което току-що са показали новия домашен любимец.
– Но вие още не сте видели стаята, госпожо Пепита… Почакайте.
– Това няма значение – отвърна възрастната дама. – Щастието е нещо, което човек сам решава предварително. Дали стаята ще ми хареса или не, не зависи от начина, по който е подредена, а от това как аз ще подредя съзнанието си. Аз вече предварително съм решила, че много ще я харесам. Това е решението, което вземам всяка сутрин още със ставането си.
– Защо го правите, госпожо Пепита?
– Защото имам две възможности: или да прекарам деня в леглото, като броя затрудненията с някои части от тялото си, които вече не работят, или да стана от леглото и да благодаря на онези части, които още работят. Всеки ден е подарък и аз съм решила всяка сутрин да се съсредоточавам върху подаръците на новия ден и върху щастливите спомени, запечатани в съзнанието ми. Искам да изживея всеки миг от живота си. Старостта е като банкова сметка… Човек може да изтегли онова, което е вложил в нея.
от
Животът е приказка – 150 истории
Жаума Солер и Мария Мерсе Конангла.