По пътя към алкохолната зависимост

Дора Добрева

Още от малка /предучилищна възраст/ е имало случаи по празници или когато сме били на село на трапезата да ми налеят два пръста червено вино за червени бузки. Майка ми и баща ми пиеха всяка вечер и това беше съвсем нормално. В четвърти, пети клас на вечеря пиех по малко „за здраве“. Чувствах се отпусната и бързо заспивах. Като ученичка съм излизала на кафе с приятели, но не съм употребявала алкохол. Към седми клас започнах да ходя по дискотеки. Тогава си позволявах леки питиета, като вермут, мартини, много рядко водка, защото ми лютеше. Правех го, за да не се цепя от компанията. Отпусках се, танцувах и бях по-приказлива. Имах настроение. Почти всяка вечер правих компания на родителите си. Всичко това беше позволено и го приемах за нещо съвсем нормално и приемливо. На екскурзии  и на бала си съм пила не повече от една, две чаши вино, за да показвам поведение пред учителите си.

Приеха ме студентка и често сме се събирали по стаите  и сме разпускали по на чашка. Не прекалявах и не ми пречеше на ученето. Пиех вино, защото е дамско питие и ми харесваше. Случвало се е с колеги да отложим някоя  лекция и да ходим в едно заведение за обяд и пиехме. Исках да съм част от компанията, затова пиех и аз.

Първото ми напиване е в края на първи курс. Със съквартирантката ми започнахме да пием водка в общежитието. Бързахме да отиваме на дискотека. В заведението беше тъмно и задушно, на мен  ми стана много лошо. Почувствах се много зле и безпомощна. Мой приятел ми помогна, качи ме в едно такси и от возенето ми стана още по-лошо. Няколко дни не се чувствах добре и не пих. Гадеше ми се само като си помисля за алкохол. В студентските си години съм употребявала алкохол, за да разпусна вечер и да съм по-забавна.

Наложи се да замина за Испания за около година. Беше много трудно, защото излизах за първи път от България и бях сама. Там бях натоварена с изключително много работа още в самото начало. Нямах приятели. Общувах си само със съквартирантката си, която беше испанка.  Чувствах се самотна, тъжна и уморена. Започнах почти всяка вечер да пия по една, две чаши бяло вино. Исках да се отпусна и да спра да мисля за България. В почивните дни започвах да пия от обяд.

Прибрах се в България, забавлявах се сприятели, пиех, но не прекалявах. После се случваха разни неща в живота ми, които ме караха все по-често да пия, често тайно. Чувствах се слаба, неоценена, самотна. Алкохолът ми помагаше да си слагам маска. Ожених се и се разведох. Останах сама с малкото си дете и бутилките вино. Чувствах се самотна и изоставена.

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Срещнах друг мъж, които пиеше доста. Последваха приятели, веселия и много алкохол – споделен. Родих второ дете, по-рано от нормалното и загубих контрола над алкохола. Чувствах се виновна, слаба, объркана. Самообвинявах се, че бебето не е здраво. Не можех да забравя болката и я поливах с алкохол. Пиех по тотално замъгляване на съзнанието ми. Вече пиех каквото ми падне. Много се натоварвах, че криехме за здравословните затруднения на детето. Тайната ми тежеше, а болката се увеличаваше. Голямото ми дете тръгна на училище, а аз на работа. На моменти се страхувах, че няма да се справя, бях сама. През алкохола си почивах физически и за момент изключвах ежедневието и проблемите. Ситуацията излезе извън контрол. Отнеха ми децата. Реших да спра да пия. Ремисия 3 месеца – не помогна. Тогава си казах: “ Изгубих всичко!“ И започнах да пия, всеки ден по много, не се интересувах дали съм на работа или не. Там също стана ясно, че не съм на ред.  В началото отричах от срам. Реших да избягам и заминах за чужбина за няколко месеца. Стана още по-зле. Изпитвах жал към себе си и голяма тъга. Още с прибирането си в България удавех  всичко това в алкохол.

Сега се лекувам. Месеци! Решена съм да се справя. Ще си взема отново децата и ще се грижа за тях. Вече знам, че мога и нищо не може да ме спре. Страхувам се, но няма да се откажа.

Това може да бъде разказа на моето или на твоето дете. Всички ние сме отговорни!

17.06.2017г.

Дора Добрева