Помня огромните й очи, които свенливо се криеха под гъсти красиви мигли. Помня безкрайните дни, седмици, месеци на тишина, на съпротива, на безверие, на преглъщане и на толкова много други неща. Помня промяната, някак странно, невидимо започна, оказа се толкова хубаво и тя се научи да бъде себе си, да се харесва, да се обича. Очарова всички, дори и себе си. Днес, девет месеца обратно в реалния живот, навън от защитената, чиста къща “Феникс” ( https://phoenixhouse-bg.com/), тя написа това:
Пишейки тези редове, си давам сметка, че опитът, който съм преживяла, не може да бъде заменен! Той е важна част от моя живот и от това, което съм тук и сега. Благодаря на мястото, което ми помогна и възпита по такъв начин, по който дори и моите родители не успяха. Благодаря на семейството, което намерих там и ми помогна отново да бъда себе си! С течение на дните и месеците си задавах въпроса „Ще стане ли човек от мен или не?” И тук винаги се сещам за притчата, която Дора разказа – за добрият и лошият вълк… На това място има много хора като мен, които ги е грижа за тях, за децата им, за семействата им, за братята и сестрите им, те са там и продължават да се борят за най-святото… Всички те ме подкрепяха и бяха зад мен във всички трудности и сълзи, през които аз преминах… смеехме се, плакахме, дори се карахме, а после се сдобрявахме… Благодаря че ви има, винаги ще сте част от моето сърце!
14.06.2017 г.
