Позитивно възпитание за деца от предучилищна възраст

На 9 май бяхме на гости на детска градина Здравец град Сандански. Благодаря за усмивките и хубавото преживяване.

 Урок по щастие

Вървял по пътя си един мъдрец, любувал се на красотата на света и се радвал на живота.

Неочаквано забелязал нещастник, прегърбен под непоносимия си товар.

– Защо се подлагаш на такива страдания? – попитал мъдрецът.

– Страдам за щастието на децата и внуците си, – отговорил човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал за щастието на дядо ми, дядо ми е страдал заради щастието на моя баща, баща ми е страдал заради моето щастие, а аз страдам през целия си живот само и само децата ми да са щастливи.

– А бил ли е поне един човек от вашето семейство щастлив някога?

– Не, но моите деца и внуци със сигурност ще бъдат щастливи! – отвърнал нещастникът.

– Неграмотният не може да научи другите да четат, а къртицата не може да възпита орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо ти да бъдеш щастлив, тогава ще разбереш как да направиш щастливи децата и внуците си.

Живота ни може да бъде свободен и красив. Този свят може да бъде пълен с красиви и щастливи хора.

И все пак нещо не се случва по най-добрия начин. Постигаме високи скорости, а се изолираме. Напредването в технологиите ни помага да произвеждаме повече, а нуждаещите се се увеличават, знанието ни прави невярващи, интелигентността ни прави твърди и груби. Мислим твърде много и забравяме да чувстваме. Всеки от нас има нужда от човечност, от нежност, от внимание. Без тези качества целият ни живот ще бъде наситен от насилие и всичко ще бъде загубено. Около нас всеки ден се случват безкрайно много хубави неща. Всеки ден се сблъскваме с тъжни, уморени, мразещи, гневни хора. Аз не мразя, вие не мразите, нали? Само необичаните хора мразят! Хората, които имат недостиг на обич са гневни, конфликтни, тъжни и дребнави и зли.

Недостатъчната обич е основната причина за проблемите ни. А за тях можем да говорим много, да ги разглеждаме и подреждаме по различни критерии. Колкото един човек е по-спокоен, по-уверен, по-удовлетворен, толкова по-рядко влиза в проблемни ситуации и когато това все пак се случи по-лесно и по-успешно се справя с тях.

Липсата на проявена нежност и любов е една от грешките с най-трайни последици. Нуждата от любов се равнява на нуждата от въздух, вода и храна.

Видно е как повечето родители се стараят да много за физическото развитие на децата си, подценяват или пренебрегват духовните им потребности.

Любовта е най-могъщата енергия във Вселената. Тя е всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи. Любовта ни помага да се развиваме и да израстваме.

За детското развитие, за важността на този етап от човешкия живот са изписани безброй трудове, изследвания, статистики. Едва ли има нещо, което да не се знае от всеки. Случайно попаднах на речта на Мартин Лутър Кинг „ Имам си една мечта“ Емоционален шедьовър на надеждата на Мартин Лутър Кинг, той мечтаел децата и черни и бели да могат да се хванат за ръце. Неговата мечта до голяма степен днес е реалност. И аз си имам една мечта като Мартин Лутър Кинг, децата ни един ден да живеят в свят, в който няма да бъдат преценявани по това което имат, а по това което са.

За да успеете в тази важна житейска задача да създавате основата на здрави и успешни личности не е нужно да имате идеални условия. Не е нужно всичко да е синхронизирано и стиковано по точно определения от вашите разбирания начин. Всъщност е точно обратното, вие получавате всеки път децата, такива каквито са. Такива каквито родителите са могли да ги подготвят, за да ги доверят на вас, така както са могли по най-добрия начин, на който са способни.

Преди време отново четох не збравимата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам си една мечта“ и сега искам да ви кажа днес- тук във вашия град, във вашия реален живот и аз си имам една мечта. Мартин Лутър Кинг мечтал до черните деца да могат да застават бели и това днес до голяма степен се е сбъднало. Моята мечта е по-обикновена , но също толкова важна. И тя е вие, които днес сте отделили от не стигащото си време да се учите на позитивно възпитание и отношение към децата, да забравите да казвате на глас:

Не бягай, ще паднеш!; Как не те е срам!; Не ми отговаряй!; Бързо идвай.; Я чуй, Торбалан е отвън!; Сега чичко полицай ще дойде и ще те арестува.; Ти с кого си мислиш, че разговаряш?; Такъв тон ще държиш на приятелите си!; Веднага си изяж яденето!; Говори по-тихо!; Не вдигай шум!; Веднага се извини!; Виж детето на съседите колко е послушно!; Ти си лош!; Остави ме намира!; Върви да си играеш сам!; Гледай си в краката!; Ти не можеш да направиш това!;Ти си малък!; Махни се оттук!; Остави ме, мама сега има работа!; Престани да ревеш като магаре!; Ти си лигла!; Като пораснеш – ще разбереш!; Ако не направиш това, няма вече да те обичам!

Имам си една мечта днес. И тя всеки ден, всяко дете да чува:

Обичам те!; Ти си красив!; Щастлива съм, че те имам.;Хайде да си поговорим за теб.;Как се чувстваш?;Страх ли те е?;Каква е причината да не искаш?; Ти си велик!; Ти си много добър.; Разкажи ми какво почувства.; Щастлив ли си.; Приятно ми е, когато се смееш.; Поплачи си щом ти се плаче.; Говори това, което искаш.; Защо си тъжен Какво не ти харесва?; Вярвам ти.; Хубаво ми е с теб.; Благодаря ти. Искаш ли да поговорим.; Интересно ми е да те слушам.; Харесвам те какъвто си.; Колко е хубаво, че сме заедно!; Моля те, кажи ми, ако бъркам…; Моля те, помогни ми, без теб няма да се справя.

Заобиколени сме с много хора, които искат да чуят фразите от втория списък. И ние сме искали да ги чуем, когато сме били малки, а и сега.

Това е моята надежда, това е моята вяра, с която се захващам и работя за всяка идея. Моето мото е „ За да бъдат другите щастливи!“ Днес искам да ви заразя в моята вяра, че това е възможно, че това се случва на други хора, че може да се случва и на мен.

Няма лоши деца, няма деца, които не слушат, има само един тип неприемливи деца и това са Не достаъчно обичаните деца. Аз съм сигурна, че тук такива учители няма и за това ще се спрем на това не дали обичаме децата, а как им го показваме.

Да бъдеш родител и да бъдеш учител е една от най-важните роли в човешкия живот и може да е сред най-приятните ни преживявания. Малките деца са интересни, забавни, любопитни и пълни с енергия и живот. Но да бъдеш родител или учител може да бъде и изморително и изнервящо в моментите, в които не знаем как е най-правилно да постъпим. Децата не идват с наръчник за отглеждане или с упътване за употреба.

От друга страна, родителите и учителите често нямат времето, теоретичната подготовка или мотивацията да се справят с предизвикателните поведения на децата.

Можем да помогнем на детето си да се чувства обичано, като изграждаме емоционална връзка с него. Така, че детето да се усеща сигурно, че е прието, че е обичано, че другите не са враждебни към него, че може да бъде помилвано. Тава дава сила на детето да преодолее страха от загуба на любов, да преодолее тревожността, чувството на отхвърляне и непринадлежност. Грижата към детето заздравява тази емоционална връзка.

Как става това, каква е рецептата или схемата да отглеждаме детето си така, че да е емоционално свързано с нас, да е спокойно и уверено, да се справя, да е успешно и да е щастливо.

ОБИЧАЙТЕ БЕЗУСЛОВНО

Вярвайте на децата си

Балансът между доброта и твърдост

Слушайте активно

Използвайте въпросите “Какво?” и “Как?” вместо “ЗАЩО?”

Личният пример (важни са делата, а не думите)

Бъдете последователни, децата имат нужда от стабилност

Обещанията… те са, за да се изпълняват

Играйте с децата, никой не обича досадните поучителни лекции

Дайте на децата възможност за избор и вземане на решение

Окуражавайте

Неприемливо поведение или грешките, от които никой не е застрахован:

Ирония

Неглижиране

Обвинения

Изолация

Сравнение

Етикетиране – “ти си лош”, “непохватен” “глупав”

Неоправдано строги и неоправдано отстъпчиви – противоречие, което обърква децата

Свръх протекция

Нереалистични очаквания

Всяко дете има определени качества и силни страни. Всяко неприемливо поведение може да се разглежда като симптом на страдание на неговата личност. Всяко поведение има някакво значение, то говори нещо за нуждите на детето.

Наблюдавайте детето и разберете какво се случва, каква е емоцията, която то изпитва, опитайте се да разберете каква е причината за тази емоция и учете да окуражавате детето. Използвайте езикови картини, за да може то по-добре да разбере своето поведение. Да учи по-успешно.

Не е важно какво се случва, не ни увреждат нещата, които ни се случват, важно е какво значение отдаваме на случилото се. Подкрепящата реакция на учителя е един силен фактор, които влияе на поведението и на развитието, на чувствата и мислите на малкото дете. Помнете на колко години са децата във вашата група. Опитайте се да нямата по-големи очаквания или изисквания. Товарете децата с любов и доверие, с отговорности съобразени с тяхната възраст. Не лишавайте детето от себе си.

EДИН ЧАС ОТ ТВОЕТО ВРЕМЕ

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
– Тате, може ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво има?
– Ти каква заплата получаваш?
– Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
– Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
– Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
– О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
– Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, – ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
– Не спиш ли? – попитал той.
– Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
– Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата – Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
– О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то – След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
– Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
– Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота… и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас… Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

От голяма значение за израстването на детето като спокойна и успешна личност, както и за психологичния растеж е усещането на детето, че винаги има към кого да се обърне за помощ и подкрепа. Ако детето може да споделя радостите си и тревогите си, придобива по0голяма увереност и психологична стабилност. Позволявайте си да чувствате, да преживявате, да обичате децата и да имате емоционален контакт тях. Сихомлински е написал: „За да имаме достъп до чудния дворец, името на който е „детство“, ние сме длъжни да се превърнем в деца. С други думи, умението да преживяваме и са разпознаваме своите чувства и емоции ни позволява да признаем и да уважаваме чувствата на децата. Постоянното и тактично вглеждане във вътрешния свят на детето, в неговото измерение, в особеностите на душевния му мир, са предпоставките, които създават дълбоки и трайни връзки между детето и възрастния. Необходимо е да се признае правото на детето на индивидуалност. При този вид отношение към детето, то действа, развива се, преодолява страха и тревожните състояния.

Нужно е да сме много внимателни в грижата към децата. Всички знаем, че най-добрата грижа не е най-предпазващата, а достатъчната грижа. Това разбира се е много трудно. Всички искаме най-доброто за децата. Една от най-трудните задачи на хората, които се занимават с отглеждането и възпитанието на децата е да дадем възможност на децата да прави избори, да трупа опит, да взема решения, да прави грешки. Само така детето ще трупа свой собствен опит, които може да ползва успешно в своя живот. Учете децата, не им давайте готови решения. Давайте им възможност да правят своите грешки

ПРИТЧА ЗА ПЕПЕРУДАТА И СМИСЪЛА НА ТРУДНОСТИТЕ В ЖИВОТА НИ.

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължи да наблюдава мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне…

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Всички ние се раждаме съвършени. Изпълнени с доверие и безусловна любов. Какво се случва по- нататък. Забелязваме, че хората около нас са често намръщени, сериозни, по-рядко усмихнати и щастливи. Тогава съвършената детска душа започва да се изпълва със съмнения. За малкото дете възрастните са големи и мъдри и те възприемат всичко едно към едно. Така детето започва да развива комплекси и да се обича по-малко. То започва да си мисли, че любовта е нещо, което трудно се постига, нещо за което е нужно много да се старае и пак може даже не я получи. Че любовта е нещо, което то не заслужава. Тава са убеждения, който могат да създават проблеми на личността през целия й живот.

Лесно е да се съдят другите, ситуацията в страната, икономиката, политиката, родителите, материалната база. И всичко това ще е точно така, вие сте прави, всичко това оказва огромно влияние върху начина по които израстват нашите деца.

Да се съдят родителите не е добре, защото те само правят това, което са ги научили техните родители. И така всяко поколение предава страховете на децата си. Несъзнателно предаваме разочарованията си под формата на негативни, ограничаващи убеждения. Добрата новина е, че всеки може да промени тези убеждения, ако ги осъзнае. Децата се раждат в пълна хармония с вселената, това което чуват, виждат и преживяват постепенно ги отдалечава от тази хармония.

Децата имат нужда от

• БЕЗУСЛОВНА любов

• БЕЗУСЛОВНО разбиране

• БЕЗУСЛОВНО право на уважение

• БЕЗУСЛОВНО право на лично мнение

• БЕЗУСЛОВНО право на лично пространството

• БЕЗУСЛОВНО право на избор

• БЕЗУСЛОВНО право на равнопоставеност.

Искам да подчертая, че разликата между безусловна и условна любов е огромна. Условната любов дава основа да се развива ниска самооценка и неувереност и липса на самоуважение. Липсата на безусловна любов може да бъде причина както за срамежливост, така и за агресия. Тази липса може да бъде компенсирана както с липса на апетит, така и с използване на храната за успокоение.

Ако един родител не обича себе си, как точно да обича безусловно децата си? Ако един учител не обича себе си, как точно да обича децата? Децата са наши огледала. Често сравнявам учителската и родителската роля в отглеждането на нашите деца и това не е случайно. Вие прекарвате повече време с децата от родителите им и можете да направите чудеса за тяхното израстване като личности и като човеци. Обърнали ли сте внимание, кога или с какво децата ни дразнят: Те или правят нещо, което ние не искаме да правят или не правят нещо, което искаме да правят, а те не искат. Най-забавно е, че те продължават да правят това поведение, защото то им върши работа.

Пример. Агресивно дете в дом за деца без родителски грижи се засилва по коридора и рита жени от персонала в гънките на коленете, за да го успокоят и да не прави повече така те му дават кроасан и това, което се случва е, че всеки път, когато то поиска кроасан прави това поведение.

Друг 3 годишен чаровник, се беше научил да вади кабела от компютъра на майка си всяка вечер, което я вбесяваше тя често стоварваше тежката си ръка върху дупето му. Задачата, която родителите получиха е да играят по един час на килима тримата по възможност и нещата се промениха в добра посока.

Когато едно дете създава проблеми, можете да бъдете сигурни, че истинският проблем е в родителите. Най-често този проблем е неосъзнат от родителите. Невъзможно е да подтикваме такива родители към промяна ако просто ги осъждаме. Те самите имат нужда от помощ за да осъзнаят проблема си. Отношението на децата към родителите винаги е следствие и отговор на родителското отношение към децата. Например забраните, които децата често смятат за несправедливи, предизвикват у тях гняв, който често ги подтиква да нарушават забраните. За да бъдем добри родители, е нужно да постигнем вътрешна хармония. Най-често родителските грешки са неосъзнати и те се дължат на механично повторение на негативни поведенчески модели, предавани от поколение на поколение. Всички проблеми, които наблюдаваме в децата си, са свързани с нас и с начина, по който се отнасяме към тях, с нашите изисквания, с нашите грешки, с нашите страхове и предразсъдъци. Децата са огледала. Можете да се огледате в тях. Всичките им недостатъци и положителни качества ги имате и вие. Те са нашите творения. Всичко това го казваме, за да влезем в темата, че да си родител е много трудно. Понякога децата са агресивни и това може да се овладее само ако се овладее родителската агресия.

Как да се справи с всичко това? Правим всичко и не се получава, с всяка година децата, които идват в градината са по-трудни, а родителите са с по-големи претенции и по-малко знания как да подготвят децата за детската градина? Това означава само едно, добре ще е да направите нещо ново и нещо различно. Новото крие страх. Носи риск от не известното, но без да се престрашим на този риск, няма да се развиваме и няма да вървим на пред

„Когато бях на 5 години мама ми каза че щастието е ключът към живота. Когато тръгнах на училище, ме попитаха какъв искам да стана, когато порасна. Аз им отговорих – Щастлив. Казаха ми че не съм разбрал въпроса, а аз им отговорих, че те не са разбрали живота“. Джон Ленън