Към края на едно горещо лято, когато дините бяха най-големи и сладки, в бедно многодетно семейство се роди поредното дете. Едно малко къдрокосо момиченце погледна на света с любопитни очи. Аз съм нейното плюшено мече, което тя никога не получи. Ще ви разкажа за нейните страхове.
Като съвсем малко момиченце тя възприемаше себе си като тъжна и самотна. Струваше й се, че живее под масата в кухнята, а възрастните забързани към някакви по-важни дела, не я забелязват. Моето момиченце се страхуваше само от три неща:
- Майка й да не умре.
- От тъмното.
- И май нямаше друго.
Истината обаче бе, че то беше едно безстрашно момиченце.
- То не се страхуваше да се учи да кара колело само.
- Научи се да брои върху безкрайните дупчици от инжекции по крачетата.
- Биеше се наравно с големите момчета.
- Прескачаше оградата на плодовата градина и крадеше плодове, не че ги ядеше, но беше забавно.
- Качваше се сама на тавана, а там има огромни паяжини и гълъби.
- Понасяше гнева на майка си върху гърба си. Буквално.
- Опълчи се смело на големия си брат.
- Нападна баща си, когато биеше майка й.
- Беше само на 6, когато съвсем сама отиде за хляб в далечния магазин.
Не че не се страхуваше, о как се страхуваше, как бясно се блъскаше малкото й сърце в гърдите й. Нито за миг не й мина през ума да се откаже. Просто искаше да свърши бързо.
Тя се отличаваше от повечето малки момиченца. Не се качваше тайно на високите обувки на майка си, не мечтаеше да бъде принцеса или булка. Мечтаеше да бъде капитан на пиратски кораб или войвода на хайдути. На 7 рецитираше Ботев с патриотичен патос.
Преди да тръгне на училище съчини стихотворение за разораната земя, майка й го записа, а по-късно загуби.
Трудно ми е да разказвам за страховете на такова смело момиченце. Затова ще съкратя историята. Ето какво се случи.
- Майката на момиченцето не умря, напротив живя до късна старост.
- Бащата така й не спря да тормози майка й.
- На моето малко момиче не й се налагаше да се прави на различна, защото тя си беше различна.
- Често заменяше първата целувка със звучен шамар.
- На 15 престана да се страхува от тъмното.
- Сега има само един страх и той да не измени на себе си.
Тя води много битки. Опита се да проумее света, да разбере другите, да променя себе си, но накрая успя да се научи да живее добре със себе си. От всичко най-много обича да обича. По времето на своите битки тя стиган до две свои истини.
- Жената е жена, когато е нечия жена.
- Хубаво е да ти е хубаво на вън, но най-хубаво е да ти е хубаво у дома.
Не държеше другите да се съгласяват или разбират, това си бяха нейни истини.
Така моето малко момиче тихо, спокойно и уверено стъпва по земята. Без да бърза крачи по своята пътека и понякога се сеща с усмивка плюшеното мече, което никога на получи.
Дора Добрева
