Здравей, мило мое тяло,
Искам първо да ти благодаря, че все още „ме слушкаш“! Все още изпълняваш желанията ми.
Благодаря ти, че все още си почти здраво и успяваш да се възстановиш въпреки гадното ми отношение към теб.
Казаха ми, че съм болна и имам болно поведение.
Истината е, че през годините някак си не бях отговорна към теб. Често те мразех, срамувах се от теб. Наказвах те с глад, повръщане и свръх тренировки. Криех те под широки тъмни дрехи. Често се опитвах да се скрия зад теб. В един момент започнах да ти обръщам внимание и с лекота превърнах това внимание в метод за изтезание. Лиших те от всичко от което се нуждаеше. Постоянно те критикувах. В стремежа си да те превърна в перфектно, здраво и красиво всъщност аз ти причинявах само болка и лишения. Докато в един момент те намразих напълно и безусловно. Обвинявах те за всичко. Правех всичко възможно да страдаш, правех всичко против теб. Исках да изчезнеш. Бях толкова гневна и зла, че прекалих и ти започна постепенно да ме предаваш. Умората и гнева станаха постоянна час от ежедневието ни.
Ако можеш, мило мое тяло прости ми. Моля те за прошка. Вече правя много неща, за да не изпитваш отново всички тези болки. Тръгнала съм по нов път. Трудно е, но вървя. Усещаш ли? През последните седмици почти нищо не те боли. Виж как добре си подредихме стаята и колко сме доволни ние с теб когато оцветяваме красивите картини. Ходим на дълги разходки и караме колело. Всяка седмица ти подарявам по една нова храна.
Много искам отново да започна да те обичам. Искам да показвам, че те обичам.
Записа Дора Добрева
София 4.11.2020