I. Исторически данни за аутизъм.
Още от далечни исторически времена е имало хора с изявена психична, соматична и сетивна недостатъчност в сравнение с „обикновените” хора. Те се нуждаят от специални грижи, за да могат да живеят успешно да се адаптират в нашето общество.
Винаги е имало и ще продължава да има хора, изискващи специални грижи. Противопоставянето им доведе до обединение на научните схващания с обществения климат, което присъстваше с продължение на годините. Наричани са били анормални, проблематични, изостанали, лица с психични отклонения и т.н. и са били третирани болни, ненужни, опасни, вредни.Сблъсквали са се с отхвърлянето, използването, състраданието, изолирането в приютите, но положението им сега се е променило. Проблемът на децата с аутизъм се превръща в обществен и педагогически.
Официалното определение на термина аутизъм, в исторически план, се свързва с имената на Leo Кanner и Hans Asperger , които при забележително съвпадение почти по едно и също време/през 1943год./, независимо един от друг описват с един и същ термин „аутизъм”. Аутизмът е четири пъти по често срещан при момчетата отколкото при момичета и не познава никакви расови, етнически и социални граници. Доходите на семейството, начинът на живот, нивото на образование не влияят върху възможността за появата на аутизъма.
Според Лео Каннер характерните черти на аутизма са:
1.1. Невъзможност за разгръщане на родствени
взаимоотношения.
1.2. Забавено развитие на речта.
1.3. Липса на комуникация.
1.4. Ехолалична реч.
1.5. Неправилна употреба на местоимения в изреченията.
1.6. Повтарящи се стереотипни игри.
1.7. Еднообразен начин на живот- постоянство.
1.8. Добра механична памет.
1.9. Добър физически изглед.
Детето трудно установява социални контакти трудно формира междуличностни отношения, прекарва времето по-скоро насаме, отколкото с другите. Характерно е самовглъбяването, затваряне в свой собствен свят, по-малко отзивчиво е социални намеци, като контакт сочите или усмивки. Наблюдава се изоставане в езиковото развитие. Децата трудно оценяват удоволствието от социално общуване.Децата не обичат играчките или ако играят предпочитат не шумните такива.Обичат да играят сами, игрите са странни и еднотипни. Детето не започва игра „наужким”, липсва спонтанна и творческа игра. При тях се наблюдава страх от промяна на установения ред и прояви на маниакален интерес към едно нещо, идея, дейност, човек. Детето може да е хиперактивно или много пасивно, да проявява агресия към другите или към себе си. При децата с аутизъм може да има чувствителност на петте сетива – на зрението, слуха, осезанието, обонянието и вкуса.
Светослав Фингаров
0899 135 836
