Педагогически подходи
III. Педагогически подходи и обучителни техники
при работа с деца с аутизъм. Eдин от най-
разпространените подходи, който се прилага и от
националното аутистично дружество е т.нар. SPELL
подход на обучение. Този подход се състои от
широкообхватна и балансирана учебна програма,
която предлага допълнителна помощ при
общуването, социалните умение, въображението,
области централно засегнати при аутизма. Програ-
мата се разпростира върху 24 часов ден в училища интернати. SPELL e съкращение, означаващо Structura /структура/; Positive Approach
/ положителен подход/; Empathy /емпатия/; Low
arousal settings / да сa с ниска възбудимост/;
Links /връзки с родители, други професионалисти
и обществеността/.
– Структура- означава, че се дава възможност
на детето да предвижда събития, което
намалява тревожността и дава възможност
на детето да се концентрира върху
обучението.
-Положителен подход- изискванията към
детето не са прекалено високи, така че да
предизвикват тревожност, нито прекалено
ниски, така че да предизвикват отегченост.
-Емпатия- необходима от страна на учителя,
за да види уникалната гледна точка на детето.
Това позволява да се проектира програма
въплъщаваща индивидуалния стил на учене;
-Среда с ниска възбудимост- означава, че
класната стая и училището предлагат
защитена атмосфера, в която са налице
възможности за релаксация. Използват се
различни техники за релаксация, с помощта
на които се постига по- голяма хармония.
Стилът е неконфронтиращ, децата
постепенно се насърчават да опитват нови
преживявания и да повишават
самочувствието си;
-Връзки- това означава да се работи в тясна
връзка с родителите и други специалисти,
необходими за развитието на децата с
аутизъм.
Една от най- разпространените системи за алтернативно
общуване е програмата „Макатон”, която успешно се
използва при работа с аутисти. Програмата се състои от
неограничен речник, изграден от няколко главни
функционални понятия, които се преподават с мануални
знаци или графични символи, и е придружен от устна
реч. Графичните символи, които се придружават от
изписаната дума са един начин за онагледяване на
изречената дума, за да се помогне визуално мислещия
човек да общува. Целта е да се постави началото на първично общуване, след което езиковото общуване да
се разшири. По този начин МАКАТОН е подпомагащо
общуването средство. Речникът се преподава на осем етапа:
1. Непосредствени нужди, установяване на контакти
2. Дом, познати хора, предмети, храна, събития, дейности
като самообслужване
3. Околна действителност, животни, плодове, превозни
средства, действия, определения, местоимения
4.Училище, предмети, хора, положение в пространството
5. Общество, места, чувства
6. По-широкия свят, места, мислене и знание, предлози
7. Числа, метеорологично време, количество, пари
8. Свободно време /забавления/, поведение в общество,
отношения с хората
Различни визуални средства за общуване могат да помогнат на децата да разбират света и околните и общуването като процес. Възможно е да се помогне на детето с аутизъм да общува, като първоначално го научим да заменя нещо, което желае и харесва с карта и картинки. Могат да се използват предмети, снимки и карти, в зависимост от нивото на развитие. На детето може да се помогне как да организира дневния си режим, като се използват разписания с картинни символи, на които то яде, приготвя се за сън, спи, облича се, играе, как да си мие зъбите и др.
Друга система за обучение на аутистични деца е Picture Exchange Communication System /PECS/ или комуникативна система за обмяна на картинки и в основата си се опира на приложния поведенчески анализ. В тази програма целта е детето само да търси общуване, а не последното да зависи изцяло от възрастния. Чрез тази система децата се научават да донасят картинки с изображения на неща от средата, които са желани от тях. Например, ако детето иска топка, то бива научено да донесе картинка с изображение на топка на учителя и той му я дава.
Ценното в този подход е в това, че на детето се дава възможност спонтанно да търси общуване с околните, което е неоценимо качество за по- нататъшното усвояване на езикови и социални умения. PEACS програмата се състои от шест фази като се започва от една единствена картинка. По този начин детето се научава да разграничава и използва разнообразни картинки така да конструира сложни изречения. Картинките са разположени в специален сборник, от който се отлепват и залепват с велкро, така че използването им да е лесно. Baker /2001/ цитира данни, че 76% от всички деца участвали и обучавани с PECS развиват говорима реч като единствено средство за комуникация с картинки.
Интерес представлява един подход развит от Higashi училища в Япония, Америка, Великобритания. При този тип педагогически подход, акцентът се поставя върху физическото развитие упражнения с цел редуциране на тревожността у децата с аутизъм. Welch /2001/ от училището в Бостън, подчертава, че става дума за систематичен подход, при който груповата динамика, представянето модел на подражание и физическата активност се явяват централен компонент. Обучението включва занятия по групова динамика, физическо обучение, изкуства, академични занимания и трудово обучение. Като обучението бива съобразявано с индивидуалните особености на децата. Педагогическият е така организиран, че да са налице възможности за интеграция към общообразователната учебна програма и училище. Физическите упражнения са интензивни, като чрез това се цели физическото укрепване и повишаване на здръжливостта, а също така и намаляване на стреса.
Извършва се в групи, като по този начин се изграждат сътрудничество и взаимодействие в групите. Училищата Higashi функционират като дневни училища и училища-интернати.
Welch /2001/ пояснява, че програмата за обучение в интернати се простира върху 24 часов ден, като времето се използва за социални и полезни умения, връзки с обществото.
Известно е, че предучилищната възраст има голяма роля за формирането на двигателните функции. При аутистичните деца се наблюдават равнища за психомоторно развитие. Резултатите на всяко дете се обуславят от сложното взаимодействие на ендогенни и екзогенни фактори – индивидуални особености, условия на отглеждане и възпитание и т.н..
След контакт между детето и специалиста особено важно е да се започне с раздвижване на китката и усложняване движенията на пръстите. Развитието и корекцията става в определен ред, свързан с индивидуални особености на детето. Следващ етап е развитието на умение за използване на молив; развитие на плавни движения; формиране на ловкост и точен окомер.Набляга се и върху развитие на качества на личността- съсредоточеност, търпеливост, настойчивост.
Чрез многократни повторения на ритмичните упражнения едновременно с подходяща музика аутистичните деца непринудено извършват координация на движенията на пръстите, корпуса, крайниците. Коригират се изкривявания на гръбначния стълб , неточни движения на крайниците, вяла, отпусната мускулатура. Формират се временни и пространствени представи, които са от голямо значение за развитието на двигателните навици. Чрез тези действия се извършва активна корекционна работа. В единодействие и синхрон се съчетават двигателни навици, слухови възприятия и реч. Специфичните корекционни ритмични движения са: тропане с ляв крак; тропане с десен крак; изнасяне на ляв крак напред и връщане; изнасяне на десен крак напред и връщане; ходене; удар с лява ръка; удар с дясна ръка; удари с двете ръце едновременно; пляскане.
Има много народни игри за опознаване на собствените пръсти, за осъзнаване на техните функции. Например-„вари, вари кашице” казва педагогът като пъха с леко триене показалеца на едната ръка на детето в свитата шепа на другата. А после, дърпайки всеки пръст продължава: „ А сега дай на палеца и показалеца, и на…” занимание, което се харесва много децата с аутизъм. „Дай, бабо огънче” и „ Пиу, пиу вранке” са други популярни игри, при които детето използва и двете си ръце едновременно в съвместна дейност. Много гъвкавост и еластичност има и в играта с малките куклички, които се поставят върху пръстите и чиито лица са нарисувани върху издълбани топки за тенис на маса, в които е изрязан отвор за пъхане на пръсти. В тази игра пръстите действат самостоятелно. Съществена роля за развитието и корекцията на финните движения има работата с хартия. Отначало съвместно се изучават свойствата на хартията-реже се, дупчи се, мачка се и се къса. Това заинтригува децата. Те късат с удоволствие парчета цветна хартия, залепват я на бял лист, където са очертани контурите на облаци, слънце, трева. Получава се ярък пейзаж. Учат се да сгъват и разгъват хартията по различен начин. Така без ножица и лепило може да се направи маса, скамейка, ветрило, жаба акордеон, шапка, лястовичка. За да се научат тези деца да режат хартията с ножица, отначало само режат, а след това по права линия. Получават се ресни на салфетки, огради. Изрязват геометрични фигури с правоъгълна форма и снежинки. По- късно преминават към изрязване кръг и овал. За да привикнат очите с овални форми, децата прекопирват готови детайли-мишки, цветя- маргаритки, заек и др.
Спортните и гимнастически занимания за корекция на грубата моторика са съобразени индивидуалността на всяко дете. С умелата и дозирана подкрепа на специалиста- педагог децата постепенно изпълняват трудни упражнения- лазене, катерене по шведска стена, каране на колело, прескачане на препятствия- те стават любими и желани на всички деца. Разходките на открито създават условия за разнообразяване на трудностите: бягане по стръмна улица, ходене по камениста местност. Подходящи са игрите: „ Кой ще пипне пръв дървото? ” ; „ Кой хвърля точно” .
Полезно е за аутистите съприкосновението с вода и движението във вода.Реката, морето са любими места, в които организирано или индивидуално чрез игри те привикват към самостоятелни или групови действия. Укрепват физически, добиват сигурност за движенията на тялото си в друга среда, която създава близък контакт с хората. По този начин водата стимулира общуването по между им и с възрастните. За да преодолеят страха си от снега и движението с шейна, отначало децата трябва да гледат или да дърпат шейната. По- късно возят по- малки деца или направения от тях снежен човек. Непринудено идва моментът за сядане с друго дете в шейна или за самостоятелно возене.
Особено важно е децата да изпитват положителни емоции в заниманията. За създаване на емоционален фон се използват стихове в рими, песни с ритмичен съпровод или музика от инструментална мелодия. Недопустими са висок тон, грубост и нетактичност. Те разрушават постигнатото и затрудняват бъдещата работа. Поощренията и ласкавото отношение са основа за бъдещи успехи. Всички аутистични деца имат остра потребност от стимули- материални и морални. Педагогът трябва да знае какво може всяко дете, да предотвратява неудачни действия, да прогнозира бъдещи резултати.
Цялостната организация и съдържание на медико- педагогическата и корекционната дейност с аутистичните деца предполага взаимно сътрудничество и помощ между семейството и различните специалисти, обединени в един мултидисциплинарен екип, включващ детски психиатър, психолог, специален педагог, логопед и психотерапевт. Изисква се голямо търпение и много повторения на действията, показване, оказване на помощ. Системността води до трайно овладяване на уменията, увереност в собствените възможности и самостоятелност. Много важен момент за успеха в обучението при децата с аутизъм е ранната интервенция и диагностика.
Светослав Фингаров
0899 135 836
