Точните причини за изпадане на човек в паника – не са известни. Предполага се, че има връзка с натрупани стресови и критични ситуации. Възможно е да има и някаква семейна предразположеност.
На много хора може да се случи да изпаднат в паника. Когато тези пристъпи са чести, може да се развие паническо разстройство. Често такива хора страдат от различни страхове, фобии, натрапливости. Те биват обвинявани в симулация и безсмислени страхове и често срещат враждебно отношение на външния свят.
Паническото разстройство най-често започва в младежките години и може да продължи дълго.
Човек в пристъп на паника истински усеща учестено сърцебиене, задух или недостиг на въздух, гадене, изпотяване, световъртеж, стягане в гърдите, неприятно усещане за студена пот, изпотяване или изтръпване на ръцете и краката, усещане, че всеки момент ще загубят съзнание или че ще умрат. Всичко това може да започне да се случва и по време на сън.
Страхът, който предизвиква паническо разтройство не е конкретен. Силата на кризата не съответства на реалната ситуация. Пристъпът може да премине за няколко минути, но може след кратко време да се повтори. Само по себе си паническото разтройство не представлява опасност за живота.
Неприятните усещания по време на кризите, невъзможността да се контролират емоции, чувства и тяло, създава условия за разрушаване на самооценката и подкопава доверието на околните. Всичко това пречи на нормалното общуване или функциониране. Усещането за безпомощност пречи на човека да се адаптира към променящите се ситуации и неусетно се върви към социална изолация.
Когнитивната поведенческа терапия е изпитаната и повлиява много добре на тревожните и панически разтройства. Психологът помага на клиента да промени начина по който мисли, като помага да се промени настройката към живота, оценката на различни ситуации, както и самооценката. Психологът помага да се придобият способности за контрол на собственото поведение. Той възвръща увереността на хората.
Важно е човекът да се научи да подрежда мислите си по конструктивен начин, да различава разумните от неразумните решения.
Най-важната и трудна крачка е вземането на решение за промяна.
Дора Добрева
