От любопитството до зависимостта

Различните етапи на „случването“ на зависимостта .

Зависимостта не е нещо, което случва изведнъж или по грешка. Тя е етап от процес, който човек преживява за дълъг период от живота си. Има и различни фактори, който влияят по един или друг начин.

Експериментиране – това е първият етап, в който има по някаква причина повишен интерес към психоактивните вещества. Юношеството обикновено е възраст, в която експериментаторското поведение по принцип е съвсем нормално и дори адаптивно. Импулсивното и свързаното с риска поведение също е типично поради факта, че идеята, че мога да пострадам или дори да умра не присъства в мислите на юношата. В комбинация от влияние на средата и нейното отношение към наркотиците, типичните за възрастта импулси, семейството – начинът по който се формира личността на подрастващия, както и отношението на семейството към ПАВ като поведение, мислене, нагласи; моделите на подражание, предлагани от медиите и, не на последно място, наличността на веществото – доколко лесно можеш да се снабдиш с него, колко струва, как законът контролира разпространението и употребата му – под влияние на всички тези фактори, в случаите, когато те по-скоро подкрепят, отколкото възпират употребата, човек решава да опита. Първите опити с ПАВ, пък било то и с хероин, обаче все още не означават, че човек е зависим.

Епизодична употреба при стимулиращи ситуации – това е следващият етап. Обикновено първите опити ПАВ предизвикват както положителни, така и отрицателни ефекти /напр. гадене, повръщане/. За хората, за които позитивните ефекти от приема на веществото са водещи, след първоначалния етап на експериментиране, идва етапът на епизодична употреба при стимулиращи ситуации – например вечер, в края на седмицата, на парти. Често този етап е наричан „меден месец“, защото все още негативните последици от употребата на веществото липсват, а когато все пак се появят сигнали за такива, те упорито се игнорират. Опит за решаване на зараждащия се когнитивен дисонанс е например стесняването на кръга от приятели до такива, които употребяват дрога и имат положително отношение към нея. На този етап употребяващият смята, че може да спре, когато поиска, и на практика това е така, но изборът, особено при тези, които започват да виждат в дрогата не просто удоволствие, а един вид „спасение” или бягство, все повече се затруднява.

Системна употреба – Това е следващият етап и употребата започва да се превръща в системна – веществото се приема все по-често, започва да се губи контрол върху времето и мястото на приемане – то може да се случи навсякъде и по всяко време. Количеството приемано вещество все още е под контрол и е по-скоро малко. Интересите и ценностите все повече се стесняват и „друсането“ заема все по- приоритетно място пред всички останали дейности. Поради намаляване на дееспособността вече назряват и първите конфликти в училище или в работата. Общото физическо здраве се влошава. Още на този етап се наблюдават и първите белези на формираща се патофизиологня. Всичко това обаче се омаловажава от употребяващия и въпреки реалността на проблемите в неговото физическо и социално функциониране, активното търсене и приемане на веществото продължават и дори се задълбочават. Така се поставя началото на етапа на злоупотребата. Личността на злоупотребяващият не е здрава. Налице е изкривено възприемане на околния свят, неглижиране на ценностите, и разнообразни дефицитни поведения. Всичко това затруднява злоупотребяващата личност да се справи и да види реалните параметри на щетите нанесе ни от употребата на ПАВ. На етапа на злоупотребата приемането придобива все по-дълбоко социално значение – то започва да изпълнява функции, свързани с преживяване на социална значимост: зависимият получава идентичност, „кариера”, в която става компетентен и се развива, чувство за групова принадлежност, и макар всичко това да става в рамките на една ограничена субкултура на хора употребяващи и зависими от дрога, за подрастващия то означава много, особено ако другаде той не е успял да се почувства социално значим. Под влияние на употребата много личностови проблеми изглежда сякаш намират решение. Например: справянето с отрицателните емоции, по-лесното общуване с другите, липсата на цел и посока за живота, неумението да се забавлява и да изпитва удоволствие без употребата на веществото.

С преминаването от употреба към злоупотреба проблемите не намаляват, личността не се справя по-добре със затрудненията си, а напротив задълбочават се, а дефицитните на личността се проявяват на все повече места, все по-често.

Физиологичните промени вече са факт. При спиране или намаляване на приема на веществото е налице абстинентен синдром. Контролът върху влечението, което е изключително силно, е тотално изгубен. Появата на абстинентен синдром при спиране или намаляване на приема на веществото и най-вече страхът от неприятните преживявания, свързани с него, не позволяват на зависимия вече да спре и за миг. Целият живот започва да се върти около набавянето на средства за ПАВ, около намирането и приемането му. Настъпва тотално отчуждение от старите приятели, дори от групата на употребяващите дрога, обикновено зависимият е принуден да напусне училище или работа. Другите хора вече са необходими само дотолкова, доколкото зависимият би могъл да се възползва от тях в опитите си за намиране на пари за дрога. Налице е тотална ценностна и морална деградация – зависимият лъже, манипулира, краде. Появяват се и редица физически заболявания – чести инфекции, заболявания на черния дроб, нарушения в съня, сексуални дисфункции. Определено зависимостта е състояние свързано с големи загуби на всички нива на човешкото функциониране.

Дисфункционални вярвания, свързани с развитието на злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества. В рамките на когнитивната теория и психотерапия отделните психични разстройства се разглеждат като детерминирани от специфично когнитивно съдържание /вярвания/, което ги различава едно от друго – т.е. те имат специфичен когнитивен профил. Три основни групи дисфункционални вярвания са свързани конкретно с развитието на злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества – това са предполагащи, облекчаващи и улесняващи употребата вярвания. Първите се отнасят до очакванията, свързани с ефекта от употребата на психоактивното вещество например:

„Нищо не може да ме накара да изпитам такова удоволствие, каквото изпитвам когато взимам“.

Вторите се тези, които карат човек да вярва, че употребата ще доведе до облекчаване на някакво дискомфортно състояние.

И накрая, улесняващи са онези убеждения, които карат човек да продължи употребата, дори когато негативните последствия станат очевидни :

„Няма нищо лошо в това да поемаш рискове от време на време“,

„Имах тежък ден, заслужавам да взема„.

08.03.2016

Дора Добрева