За да прeмериш се със съдбата, трябва да разтовариш си душата!
Да изтриеш ти от нея болката и самотата, които тежат ти на главата.
От ръцете си свали мъката по миналите дни, защото не можеш да ги върнеш ти.
Чуждото мнение, нека не спъва нозете ти и смело ти напред върви,
окъпан в слънчевите лъчи на бъдещите дни.
От плещите си отстрани детските несбъднати мечти,
но усмивката си запази и спомена за многото игри.
Камъка на шията си ти недей забравя, защото и той ти натежава.
Преглътни любовта несподелена, която в камъка се пази и я остави след теб да лази.
Главата гордо ти вдигни и усмивката си покажи,
ще видиш огъня в чуждите очи,
който за тебе ще гори.
Олекна ти нали и усещаш, че душата ти лети?!
Ира Корени 26 години
