Добър вечер аз съм Дора и искам да ви разкажа как се чувства едно момиче с хранително разстройство тази вечер. Тя е на терапия от 3 месеца и е много, много мотивирана да се справи и се справя въпреки всичко и всички. Ето как се чувства сега:
Днес признавам, че не мога да се справя сама! Днес осъзнавам,че НЕ МОГА съвсем сама, както винаги съм си мислила, че трябва да се справям, без ничия помощ. Аз съм слаба, но това ми е силата. Признавам си и въпреки всичко ще се справя, така ми липсва да съм открита пред някого на 100%. Да не се правя дори за миг на човек, който не съм реално.
Страх ме е да се сближа с някой и да го пусна толкова близо до себе си. Дори приятел…. винаги намирам какво да скрия, за да не изглеждам по някакъв си начин! Днес се зачудих: Какво ми липсва? Защо ми се случва всичко това? Отговорът ми блесна в очите като фар в бурното море от мисли, съмнения и страхове. Липсва ми любов! Толкова много искам да давам любов. Искам да обичам много! Започнах да обичам или поне да казвам какво мисля, чувствам. Започнах да прегръщам мама, да казвам на приятелки от детството, че ги обичам. На леля, чичо на всеки, към който изпитвам любов, започнах да го казвам на глас. Така не смятам, че съм слаба, в момента започвам да ставам силна! Това, че давам любов ме кара да се чувствам добре.
През годините се научих да не показвам колко съм уязвима и колко силно се привързвам към някой, за да не ме нарани и защото си мислих, че това само отблъсква хората. Така се заобиколих от мнооооооооого хора, но никой не ми беше желано близък.
Днес, вече правя нещата различно.
Страх ме е!
Съмнявам се!
Но се изправям поглеждам страха право в очите и му крещя:
Няма да ми откраднеш живота!
Това са мислите на едно момиче предизвикало булемията си на двубой!
Аз вярвам в нея и я подкрепям!
Подкрепете я и вие!
8.11.2017
