Една 43-годишна вече бивша съпруга на алкохолно зависим, три години след развода си споделя, че основна задача, която си е поставила е да се научи да живее като нормален човек, но това се оказало много трудна задача след 20 години брак с алкохолно зависим. Потърсила помощ, посещавала психолог, но във София, за не би някой да разбере. Чете много литература свързана с личното развитие, задавала си много въпроси, на някой намерила отговор на други продължава да търси. Споделя, че е почувствувала застрашен живота си. Непрекъснатото напрежение довело до соматични проблеми. Това я накарало да осъзнае, че битката с алкохола е загубена. Признала, че не е в нейните възможности да се справи с този нарастващ проблем и е време да се погрижи за своето физическо и психическо оцеляване. В името на себе си като Човек и в името на децата си. По време на брака си се опитвала да оправдае порока на съпруга си. После започнала да подозира сериозността, през завесата на ежедневните проблеми и започнала битка. Нямала никаква представа какво я чака и как да води тази битка.
Подкрепа и разбиране нямало от никъде. Първото нещо за което се сеща е средата. Прави и невъзможното и мести семейството си в друг град. Опитва се да създаде нова среда, с нови ценности. Подтиква съпруга си да запише второ висше образование. Помага му да си намери престижна работа. Поема цялата отговорност за семейството, както материалната, така и за отглеждането и възпитанието на децата. Това довело до объркване на ролите. Лошо се отразило и на него и на нея. Семейната среда била силно увредена. Децата ставали свидетели на неща, които никое дете не бива да преживява. Огромното желание да спаси брака си и да помогне на бащата на децата си протакат във времето вземането на кардинални решения. Следват периоди на по-големи и по-малко битки. Най-големият проблем се оказва липсата на адекватно общуване. След поредния работен ден с всички съпътстващи проблеми и стресове, се прибира в къщи и няма с кого да сподели. Няма подкрепа и разбиране нито в хубави, нито в лоши моменти. Липсата на физическа агресия може би допринася агонията да се протака във времето. Започва да страни от всички. Тя не знае какво ще се случи, ако излязат с приятели или покани гости в къщи как ще свърши всичко. Често се е случвало да я изостави по средата на някакво събитие, може би от страх, че ще я изложи или просто е заспал на двора. Нищо не се знае. Почти пълна загуба на социални контакти. Срам. Затваряне вътре в себе си. Загуба на самочувствие. Пълна невъзможност да се плануват дори елементарни човешки неща. Употребява много енергия за да запази всичко това далече от заобикалящия ги свят. Очертава се едно водещо желание: Да се скриеш. Да сриеш себе си, да скриеш децата си, защото те изпитват същият този срам. Трябва да подчертаем, че тя не вини себе си за това, че съпругът и е алкохолик, но пък търси причини: защо не е успяла да му помогне. Изпитвала дълго време чувство за вярност към семейството, опитвала се да прави нещата „правилно”. Да няма тайни между тях, да пази авторитета му пред децата, роднините и обществото. Водила тази битка напълно сама. Нямала е никаква представа как да постъпи. Не посмяла дори да попита или да сподели, от страх да не влоши нещата. Не посмяла да сподели дори с родителите си от срам, че се е провалила в своето семейство, за което мечтаела от дете. Една от малкото макар и временни победи които завоювала е, че успяла да го убеди да влезе в болница и да се лекува. Няколко месеца по-късно рухват всички надежди. Всички илюзии се изпаряват и започва най-важната и битка. Битката за нейния живот и здраве или поне това което останало от тях. Сама срещу всички успява да се разведе и усещането, че държи здраво кормилото на своя живот я кара да се чувства жива и е убедена, че е постъпила правилно. Най-после можела да прави планове, които да следва и да постига целите си. Усетила, че може да организира живота си и това я карало да повярва, че в крайна сметка не се е провалила. Приела факта, че на всеки може да се случи, важно е да намериш верния път, за да продължиш на пред в мир със себе си.
Дора Добрева
