Нарушителят на смисъла

Дора Добрева

В една обикновена вечер се прибирах от разходка.

Улицата гъмжеше от хора, глъч, живот, настроение.

В компанията на мъж и жена съзрях сестра си,

бъбрейки оживено с тях- познах походката и жеста,

с който отмяташе кичур коса.

Настигнах ги, сложих ръка на рамото й с непренуденото

„Как си, сестро?“. Когато тя се обърна,

усмивката ми неловко застина на устните ми,

а в очите ми се четяха стъписване, изненада,

пристъп на неудобство и паника.

Младото момиче не беше сестра ми.

Отклоних поглед към мъжа и жената и за миг прозрях истината

в потъмнелите им зеници.

Припряно се извиних и забързано се отдалечих…от дъщеря ми!

В последвалите дни и нощи бях обсебен от мисълта за момичето и тази така шокираща среща. Върнах се назад във времето.

Спомените се подреждаха като пъзел- живи и истински,

малко абстрактни, разфокусирани, неясни…

Изминалите години бяха вплели в съзнанието ми късчета противоречиви емоции- от забавления, алкохол, секс, откровения, доверие до подочути тайни, болки и предчувствия… Докато в един миг изкристализира онзи отрязък време, в който Съдбата ме срещна с тези хора- колеги и приятели, родители на дъщеря ми. Като гръмотевица ме удари споменът за тяхната голяма любов. Тя искаше Дете! Той не можеше да има дете! Те се обичаха! Аз бях онзи, който им дари детето на тяхната любов! Аз бях биологичният му родител! Но той беше Бащата! Той беше и продължава да е влюбен в съпругата си. Мъжът, готов на всичко!!! Готов да й даде щастие! Сякаш сме свикнали да говорим и да съчувстваме на жените с репродуктивни затруднения. Благодарни сме на всяка успешна Ин витро процедура и на всяко родено дете. Но говори ли се достатъчно за мъжете в подобно затруднение? Хората без такива проблеми лесно дават съвети – има деца за осиновяване, медицината е толкова напред, има много възможности. Но той не може да има деца – тя може. Тя е искала да остане с него, тя е направила своя труден избор. Аз видях – те бяха семейство. Семейство с обикновени проблени, предполагам. Но и различни! Семейство с извисена любов. Любов, нарушила стари и общочовешки ценности и създаваща нови, в името на семейството и новия живот. Достойно за уважение семейство!!! ….. Върнах се към себе си. Почувствах се зле. Зле, заради необмислена и неосъзната младежка постъпка, чиято болка чувствам едва сега, след толкова много години. Но бях и щастлив, заради онова красиво, младо момиче – копие на моята сестра, кръв от кръвта ми, нещо от мен, което никога няма да прегърна, с което никога няма да поговоря, чийто усмивка видях едва днес. Прииска ми се да знам повече. Да вляза в живота й. Да се докосна до чуждото щастие. Самия аз нямам деца и съм сигурен, че и други мъже са преживявали моите страсти и колебания, но аз не съм така възпитан. Мога да руша, като всеки мъж, но не го правя! Измъчвах се, завиждах, злобеех… Моето решение беше само едно: Нямах право да се меся. Не можех да отворя вратата и да кажа „Здравей, аз съм баща ти и искам да те обичам!“ Веднъж бях избрал да не се интересувам. Бях се отказал от правото си да има значение за мен. Нямах моралното право да преосмислям решението си сега. Срещнах се с бащата, той искаше да знае. Той имаше въпроси. Той искаше да брани, да пази своя семеен комфорт. Казах му какво мисля: Той беше герой в моите очи! Не аз – той беше Бащата. Един мъж, който не може да има дете, е в състояние да продължи да бъде достоен, да бъде по-достоен от мен. Достоен баща. Достоен в правото си да бъде щастлив с това. Достоен, защото беше в правото си да има и защитава това, което беше отгледал и възпитал – дъщеря ми.

Нози –  Нарушителят на смисъла.