Най-щастливият рожден ден

Току що навърши 21 години. За първи път толкова време щастлив? В една изолирана среда, на 40 км от София, в едно село с около 25 жители. Наложи се да излезе точно в деня на рождения си ден, имаше болки в кръста и родителите организираха преглед, за да се разбере какво е. Тръгна веднага след сутришната група по време, на която 26 зависими от различни неща, хора на различна възраст и с различна професия му пожелаха „Честит рожден ден“ . В гласа на всеки прозираше капчица съмнение: дали ще се върне или както преди ще манипулира всички и ще си направи своите дивотия.

Доверих се на усмивката и искрите в очите му. След кратък инструктаж на родителите, зелената врата със слънцето се отвори и „Той“ тръгна за София. Денят в общността пулсираше с нормален ритъм, само от време на време се прокрадваше темата „Той“ какво ли прави дали ще се върне и кога?

Дойде време за вечеря и аз започнах леко да се притеснявам, с майката не се чухме нито веднъж и това ми качи тревожността. Тъкмо тези мисли ми пропълзяха в съзнанието и телефона звънна, : Сега тръгват от София!

Отдъхнах си. Пристигнаха и пак зелената врата със слънцето се отвори. Влязоха в офиса „Той“ днес навършващ 21 години и тя – една майка, която прелива от любов и от решителност да спаси детето си, което вече се превръща в мъж. Офисът се изпълни с щастие, не от думите, а от искрите в очите на двамата. Разказваха един през друг. Как минал прегледа, как се видели с близки хора, как се чул с приятелката си, а тя е в чужбина, как всичко било топло, истинско и чисто и наситено с надежда и любов. Вече беше тъмно и подканих майката да си тръгва за София. Нас ни чакаше тържество, не какво да е е, а Рожден ден за навършване на 21 години! Оказа се, че групата бе подготвила изненада на рожденика, целият огромен хол бе изпълнен с разноцветни балони, в средата на маса имаше красива торта със запалени свещи и много натурален сок. От тим кухня му бяха запазили порция от вечерята, защо готвили любимото му ядене и нищо, че идва от София, любимото си е любимо. „Той“ беше трогнат. Последваха песни. Много, този път пълни с искреност и неподправено щастие пожелания. В неговите очи се появяваха сълзи. Някак целия хол се изпълни с щастие! Радостната, празнична глъчка изпълваше хола няколко часа. Аз се оттеглих в офиса, за да не ги притеснявам, да си се позабавляват сами. След малко „Той“ дойде застана много смирено до бюрото погледна ме през насълзените си очи и ми каза, че това е най-щастливия му рожден ден.

За много от нас този разказ е малко странен, но за хората преминали през програмата на Т.О. Феникс е разбираем и познат. Толкова е лесно младите хора да попаднат в капана на зависимост от наркотици. Има ги на всякъде и са достъпни. Опитват от любопитство, от това да са част от групата, да са от готините, да са от бунтарите и десетки още нормални, човешки причини. Толерантността се качва бързо и докато си дадат сметка вече са злоупотребяващи или зависими и се влиза в омагьосаният кръг на ада, както за хората, които се закачват за наркотици, така и за целите им семейства. Ако залитането по наркотични вещества е лесно и достъпно, то откачането от тях е много трудно, често скъпо и като финанси и като щета върху психиката, върху физическото здраве, върху финансовата и социална стабилност на личността и цялото семейство.

Предпазването на младите хора никак не е просто или лесно. Нужно е родителите да са подготвени и да могат адекватно да говорят с порастващите деца за наркотици, за рисковете и за последствията от употребата. Да имат търпението и умението да изслушват децата си, да им позволяват да споделят важните за тях неща, да ги учат да говорят за емоции, за чувства, за целите си и за всичко, което ги вълнува. След навършването на 12, 13 години е добре да се правят периодично тестове, има ги във всяка аптека. Това ще помага на детето да не пробва и ако все пак пробва да се улови проблема на време. При подозрение или категорично доказателство за употреба родителите е нужно да потърсят професионална помощ. Малко са родителите, които могат да се справят с подобен проблем успешно сами.

„Той „ навършил 21 години е в битка със себе си, за да си върне откраднатия от наркотиците живот. Чуждите езици, високо платеното му международно образование ще имат смисъл и той ще може да върви по пътя към своето щастие само, ако спечели битката с наркотиците.

Аз му пожелавам успех!

Направете го и вие!

Дора Добрева

Дора Добрева

октомври 2017