Имало едно време, така започват приказките за измислени герои и феи
Приказката, която днес искам да ви разкажа е за истински, живеещи около нас герои.
Тя! Тя е на 34 години. Алкохоличка или поне така я наричат. Преди това е минала през деветте кръга в ада на булимията. Справя се сама с булимията, после следва сватба и бебе, за съжаление бебето не е здраво. Толкова не е здраво, че се налага да бъде оставено за отглеждане в институция. Някой ще каже „случва се“. Но! Таткото на бебето или съпругът взема решението за около миг: Не ви искам в къщи с това дете и толкова. Следва още по-трудното лъжата! Само жена, която се прибира от родилното без бебе може да си представи за какво точно става дума. Не съдя, само споделям, за един от моите приказни герои. Следват лъжи, сякаш е по-престижно бебето да се е родило мъртво, вместо да е болно и да е оставено да грижа в институция. Това не е мнение, това е категорично решение, на което моя герой е бил подчинен, защото е така. Следват мълчание и купища лъжи. Лъжи към другите хора и между тях и се почва, за да се замажи болката и мъката се полива с пиене. На около 500 километра от бащиния дом, сама в лъжата и в не обичането. При всяка сексуална нощ, той се прибира в бутилка вино, за да се изпълнят съпружеските планове, виното е за нея, без него тя не го допуска до себе си… И така се стига до втора бременност, в която пиенето не спира, за да се види може ли да се роди здраво дете- може. Ражда се момиченце, прекрасница. Тя е с огромни сини очи и розови бузки, с ръце, които прегръщат както никого до сега, с очи, които обичат и прощават толкова много, че тя моята героиня, решава, че вече няма да е така. Малкото здраво момиченце е на 5 и майка й започва да крещи за помощ, че пиенето е взело връх в живота й. Сама намира място за лечение от злоупотреба с алкохол или с не разбиране на себе си, нали зависимостта се разглежда като симптом на болна личност. Там я срещнах и аз, като старши оператор в Терапевтична общност Феникс. Тя беше различна, моята героиня искаше да се научи да живее пълноценно, да е добра майка и ако е възможно да е добра съпруга, но да е майка й беше по-важно, да е съпруга искаше да разбере възможно ли е и това ли е човека, с които е възможно да продължи живота си.
Сега да ви разкажа за Феникс. Това една от малкото професионални програми за работа със зависими и за личностно израстване при различни житейски проблеми. Там престоя не е никак евтин, от 60 до 120 лева на ден. Програмата е 9 месеца и малко. Всеки, който влезе там мина през различни етапи, адаптиране, активно лечение, учи се на различни неща, които са важни, за да функционира пълноценно на вън и да е добър човек и родител. Тя- моят герой мина през всичко, 9 месеца ….и малко, нищо не си спести. Плака и се ядосва, прости и моли за прошка, и по крушата с боксови ръкавици, закачена под ябълката на двора удря докато ръцете й станаха сини, а тя не разбра дори.. .. Опита се да обича човека с бутилката вино и „ аз те обичам и те подкрепям!“, а после се оказа, че не е точно така, че той избра най- уязвимият момент, за да подаде документи за развод, после вдиган скандал и я разклати точно, когато тя се оказа всъщност вече стабилна и така 10 месеца и малко. Майка й плати за лечението, той й прати цигари веднъж. Не го съдя, не му е било лесно и той е живял в лъжа и измислица. Създавал е представи за свят, които не е съществувал и му е било трудно, трудно му е и сега.
След ден тя ще застане в съда и ще слуша експерти, които ще кажат, че не могат да гарантират, че тя няма да пие отново! Тя не е пила от почти две години. За кого ли тези експерти могат да кажат, че няма да пие? Могат ли да кажат дори за тях!? Всеки може да залитне по някой порок, но колко сами търсят помощ и се борят така за себе си и за детето си, често през уважение, доверие и отговорност? Колко аз познавам? Малцина, а това ми е работата, и познавам малцина такива. Тя е моят герой! Във вторник съда ще изслуша и след месец ще реши, но тя е вече герой. Бях свидетел на нейното дело. Съда ме изслуша. Тръгнах от София и пътувах 8 часа! През цялото време се молих да се случи това, което е най-добро за детето. Не за моя герой или за бащата на това дете, а за самото дете. Да ви разкажа за детето тя е усмихната и вечно се гушка в майка си, смее се така, че смеха й кънти в цялата планина и усмихва всички. Измисля забавни имена и е нещо, без което не можеш, още щом я видиш. Тя е уникално усмихнато дете, когато е с в майка си. Баща й е добър и грижовен, но тя се страхува да влезе в стаята му, за да си вземе куфара за пътуване, когато той е на близо е тиха, не видима почти, отличника с диплома за успех от олимпиадата по математик за първи клас. Мога да ви разкажа още дълго, но това ми се струва че стига.
Съдът ще реши във вторник съдбата на това дете и на моя герой. Дано да реши най-доброто за това дете с най-звънливия глас.
А вас, които ще прочетете това чак до края ви моля да се помолите заедно с мен, съдът да реши, най-доброто за това дете!
Благодаря ви!
