Започнах да уча психология почти като на шега. После се оказа, че това е моето призвание. Завърших бакалавърска степен с отличен, последва магистратура и десетки часове обучения. Не знаех защо, но не исках да спирам, исках да знам, но и да мога. Попаднах в обучителните групи на професор Добринка Божинова. Последваха три години обучение по позитивна психотерапия и още три години когнитивно поведенческа терапия. Три трудни години като част от екипа на Терапевтична общност Феникс и участи е евро-проект за работа с младежи с хранителни разстройства Инсайт. Обучения, стажове, срещи с много международни специалисти по различни теми. Оказа се трудно, не и невъзможно. Сега знам:
- Не може всеки да бъде спасен!
- Не може да се спасява на сила!
- Моя е отговорността да си свърша работата добре, но не е моя отговорността за действията на клиента, когато си тръгне от кабинета.
- Не всеки клиент си пасва с моя метод или стил на работа.
- Не съм длъжна да се свържа с всеки клиент влязъл в моя кабинет.
- Няма нищо срамно или лошо да кажа на клиента, че не съм подходяща за него.
Мисията: Да бъдем добри човеци, да сме възможно най-добри професионалисти. Да имаме смелост да кажем не мога, тази тема не е за мен, потърсете помощ другаде, Ще опитаме да направим това … ако не се получи, ще търсим друго решение.
Мисията: Да продължаваме да учим, да търсим новите и по-успешни методи за психологична помощ. Да не търсим само хонорар, но да ценим труда си.
Мисията: Ние работим най-трудните теми: ЗАВИСИМОСТИ, ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА, работа със семействата и подпомагане на тези зависими да се върнат към пълноценен и чист от наркотици живот.
Не е лесно. Ние го правим. Понякога успяваме, друг път – не!
Днес сме се заели с трудната задача да създадем национална организация, не комерсиална, на психолозите, които искат, които се обучават, които могат да работят със зависими и с хранителни разстройства. Не е лесно. Но ние продължаваме бавно стъпка по стъпка и тук моето правило ме спасява отново: Започвам с възможното, после правя необходимото и един ден разбирам, че съм направила невъзможното.
Дора Добрева
