Мигове от Любовното кафене
Едно неизпратено писмо:
Здравей Страннико!
По какво ще ме познаеш…?
Ще ме познаеш по красивата ми коса. Ще те чакам на пейката в парка. Ще изглеждам смирена, а отвътре ще ми се иска да избухна. Погледът ми ще блуждае наоколо, ще се правя че разглеждам цветята, че се радвам на птичките, но ти ще ме познаеш в момента, в който ни се срещнат очите.
Какво ми е трудно…?
Трудно ми е да се обичам. Бих те помолила да ме научиш! Трудно ми е да прогоня мислите, че не съм достатъчно добра. Изпитвам съчувствие, че ще попаднеш на мен. И въпреки това знам, че ще направя всичко за да сме щастливи.
Какво научих за себе си?
Тази година научих за себе си, че имам куража да изляза от тъмнината, в която се намирам. Имам кураж да потърся помощ, за да се науча да се обичам. Страхувам се от факта, че ако сама не се обичам твоята обич няма никога да ми стига. Колкото и да ме обичаш, ще остана празна, защото съм неспособна да приема обич. Искам много да променя това, искам да се превърна в най-добрата си версия, аз го заслужавам и ти го заслужаваш.
Моите мечти… ?
Аз наистина мечтая да се науча да се обичам, след това да те намеря и ти да поискаш да останеш. Най-голямата ми мечта е да усетя как потъвам в теб, как изчезвам в теб, усещам допира ти , дъха ти и това ми дава способността да бъда точната версия на себе си.
Пиша ти всичко това, защото искам да знаеш, че в мен има неща, които си заслужават. Защото аз знам как да обичам по моя си начин и аз знам, че когато съм готова ще те срещна.
Твоя неопитомена все още несрещната любима.
marchone 13.01.2021
София
