На 29 и 30 ноември 2014 г имах удоволствието да гостувам на Неврокопска ПГ Димитър Талев, гр. Гоце Делчев . Темата на срещата е Конфликтите и пътят за тяхното разрешаване. Проведоха се много интересни дискусии и игри. Обсъждаха се важни теми от различни гледни точки, потърсиха се решения на различни казуси. Срещнаха се непознати, разделиха се приятели.
Това е едно докосване от всичко, което се случи там.
1.Същност, причини и видове конфликти
За конфликтите можем да говорим много, да ги разглеждаме и подреждаме по различни критерии, има обаче нещо, което аз искам да ви кажа от моя опит. Колкото един човек е по-спокоен, по-уверен, по-удовлетворен, толкова по-рядко влиза в конфликтни ситуации и когато това все пак се случи по-лесно и по-успешно се справя с тях. Това означава, че първото нещо, което е нужно да направите, за да се справяте с конфликти е вие самите да се възприемате като успешни, а за това е нужно да сте добре подготвени и днес ще се опитаме да добавим още знания и умения, за да бъдете по-добре подготвени и по-уверени.
Конфликтът може да се проявява в 4 различни посоки:
-
В самия идивид
-
Между два индивида
- В индивида и екипа
-
Или между различни екипи
Вътрешният конфликт може да доведе както до положителен, така и до отрицателен резултат. Най-добрият вариант за решаване на вътрешни конфликти е като се окуражава индивида да анализира всички за и против това, което се случва е неговата глава. Човек разполага с много средства, за да разреши вътрешните си конфликти, като например изтласкване, изместване към заместваща цел, трансформиране на енергията от зоната на конфликта към друга посока. Вътрешните конфликти могат да бъдат емоционални, когнитивни, морални, социални и други.
Конфликт между два индивида се проявява, когато те не са се овладели и проявяват раздразнение. В подобна ситуация най-добре е да се справите с конфликта преди той да ескалира. Дръжте под око нагласата на двамата, внимавайте как се променят нагласите между тях и проявете активност за спадане на напрежението между тях.
Когато възникне конфликт между отделна личност и класа, реакцията ви трябва да бъде много внимателно подбрана и категорична. Възможно е да ви бъде в помощ, ако проведете дискусии и осигурите на участниците свободно да изкажат позициите си. Едно свободно, но контролирано изказване на позициите може да доведе до спадане на напрежението и до изглаждане на недоразумението.
Когато недоразумението е между два екипа или два класа, е нужно да бъдете още по-внимателни и по-категорични. Често се случва състезателни елементи да прерастнат в конфликтни ситуации. Тук отново може да ви бъде от помощ организиране на дискусии или написване на послания, които да допринесат за формиране на добър диалог между двете страни на конфликта, което отново се очаква да доведе до намаляне на напрежението и изясняване на ситуацията. Конфликтите могат да бъдат различни и по причините за тяхното възникване:
-
Конфликт на целите
-
Конфликт на идеите
-
Конфликт на нагласите
-
Конфликт на поведението
Конфликт на целите – такъв тип конфликт често възниква поради недоразумение, недостатъчна информация или от страх от новото или непознатото. Най-общо казано конфликта на целите може да възникне, когато различни хора имат различни цели.
Конфликта на идеите най-често възниква, когато различните хора влагат различен смисъл в едни и същи думи, или когато се появи нов член на групата, който въвежда нови идеи.
Един от трудно разрешаемите конфликтите конфликта на нагласите. Това е така, защото нагласите са дълбоко вкоренени възгледи и убеждения. В такава ситуация може да се направи малко, например да се разделят хората, които са в такъв конфликт.
Конфликтът на поведението възниква, когато един или повече хора имат наприемливо поведение. Подобни конфликти могат да се преудоляват чрез различни творчески методи за мотивация.
Ключът към мира и разбирателството в семейството
В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
– Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре.
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
– Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна…
– Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости…
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
– Какво стана, видя ли нещо?
– Да… – унило отвърнал мъжът.
– И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
– Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ…
Елементи в помощ за предотвратяване на различни конфликти в училище.
-
Уникалност на личността – всеки човек е различен, преминава през различни премеждия от всеки друг, начина на мислене и разсъждение са уникални и неповторими. Като учители, за вас ще бъде много полезно, ако успявате да се докосвате до всяка една личност, да помните, че винаги ще има различие и точно това прави всяко дете красиво и уникално. Умението ви да разбирате другите и да ги приемате такива каквито наистина са, без да ги критикувате или поучавате, със сигурност с по-голяма лекота ще можете да избягвате много конфликти. С подобно поведение вие ще подпомагате и децата да разбират своите силни и слаби страни, да се опознават и да се приемат. Така те самите ще се опознават, приемат и с по-голяма лекота ще се справят с трудностите, които се изправят пред тях.
-
Емпатия – умението да показвате разбиране, че сте заинтересовани за другия, ще бъде ваш съюзник да се справяте с конфликтните ситуации. Когато показвате емпатия, ще помагате на младите хора и на колегите си да се справят по-спокойно с проблемите, с които се сблъскват в ежедневието си.
-
Общувайте правилно – всеки ден ние говорим с много и различни хора. От нас зависи да правим това правилно. Да се научим да слушаме безоценъчно, което означава да имаме умение да се поставяме на мястото на събеседника ни, без да го критикуваме, без да даваме оценка и без да го натоварваме с очаквания. Всеки човек има нужда от близост, разбиране и подкрепа. Това е още по-важно за учениците, тъй като те се изграждат като личности и като пълноправни членове на обществото. Ще им бъдете много полезни, ако те получават вашето безоценъчно внимание. Така те самите ще избягват конфликти, ще разбират по-добре себе си и ще постигат вътрешен баланс, ще се развиват като успешни, зрели, щастливи хора.
-
Бъдете добър пример
“Чувам и забравям, гледам и запомням, преживявам и разбирам.” – Конфуций. Съзнателно или не хората вземат пример от всичко около себе си. Това е още по-голяма сила за децата в училище. От вас зависи да показвате на децата как вие постъпвате в стресови ситуации, как вие избирате правилния подход в една конфликтна ситуация. Ако учителят има агресивно, неуважително, арогантно поведение, децата ще го копират и ще го повторят, защото те ще имат веднъж пример, че такова поведение работи. Ще помагате на своите ученици да постигат вътрешен баланс, когато намерите баланса вътре в себе си. Тогава ще ви бъде много по-лесно да предотвратявате или да се справяте с конфликтни ситуации както в училище, така и извън него.
Стратегии за справяне с конфликти
- Настойчивост /принуда/, когато участникът в конфликта се опитва да застави другите на всяка цена да приемат неговата гледна точка, без да се интересува от мнението и интересите на другите. Тази стратегия най-често води до влошаване отношенията между страните в конфликта. Тя може да се използва само в ситуация, заплашваща авторитета на училището или препятстваща постигането на целите й.
-
Отклоняване /незабелязване/ на конфликта – тази стратегия е ефективна, когато темата на конфликта не е значима или реалистична.
- Приспособяване /отстъпчивост/ – Това е тип поведение за управление на конфликти, когато човекът се отказва от собствените си интереси, готов е да се жертва в полза на другия, тръгнал срещу него. Такава стратегия е успешна, когато предметът на разногласие има за човека по-малка ценност, отколкото взаимоотношенията с противоположната страна. В същото време, ако тази стратегия е доминираща за лидера, той не би могъл да управлява ефективно.
- Компромис – Стратегия , при която едната страна приема частично гледната точка на другата страна. Много често компромисните решения се ценят високо, защото те намаляват напрежението и водят до решаване на конфликта, но крият опасност, поради частичното решение на ситуацията, да създадат нов конфликт.
- Сътрудничество – Стратегия , при която участниците си признават един на друг правото на собствено мнение и са готови да го разберат. Това им дава възможност да намерят приемлив за всички изход.
Всеки може да има лош ден или период, в който неговото поведение води до голям или малък конфликт. Има определен тип хора, които по-често са отговорни за конфликтните ситуации. Сега ще опишем такива поведения и ще разгледаме адекватен отговор за тях.
Агресорът – той често използва груби думи, крещи, сочи с пръст, той създава общи проблеми в екипа, търси конфронтации и често спори заради самия спор. Често такава личност има остър ум и здраво работи. Понякога е прав в своите решения, но той е убеден, че винаги е прав. Способен е да вземе резки решения, след това да се откаже от тях. В колебанието вижда слабост, а това е нещо, което не може да понесе. Това поведение често причинява конфликти. Такъв човек често отблъсква хората и те избягват да бъдат с него.
Как да формиране правилно поведение към агресор?
-
Крещенето в такава ситуация не е отговор и то няма да ви помогне. След като взаимно си покрещите, той ще има изключително ниско мнение за вас и вашите способности.
-
Когато разговаряте с подобен тип личност, използвайте утвърждаващи фрази, като “По мое мнение…”. Така той ще повярва, че вие не сте длъжен да се съгласявате с него, но допускате, че може би има право.
-
Добре е да можете да демонстрирате спокойствие и увереност в своето мнение. Няма значение какво казвате, а как го казвате. Ако останете спокоен, това вероятно ще го респектира.
-
Когато той ви прекъсва докато говорите, спрете и подчертайте това, което той е направил. Например “Ти ме прекъсна, нека да довърша!”.
-
Осъзнайте своя телесен език – Гледайте го в очите. Ако той идва към вас и вие сте седнал, поканете го да седне, Ако не го направи, тогава станете и вие, за да поддържате нивото на контакта с очи.
Пасивният агресор – това на пръв поглед е една съвсем различна личност – не крещи, не удря по масата, но мотивацията на нейното поведение е същата, като на агресора. Агресията на тази личност служи за власт и контрол. Един такъв човек винаги успява да спре прогреса, нищо не върши доброволно, не предлага идеи, не работи упорито, както е способен да го прави. Ако говорите с него, така че да се почувства важна част от екипа, ще получите уклончив отговор. Ако го попитате как вървят нещата, той ще ви каже много добре, с което не ви казва нищо. Той е човек, който не би ви дал доброволно информация.
Как да се справим с пасивния агресор?
-
Едно от основните неща е да говорим с него насаме. Така скъсаната комун икация няма да дразни другите.
-
Можем да се опитваме да подобряваме общуването с него, като му задаваме предимно отворени въпроси. След като му зададете конкретен въпрос, замълчете достатъчно дълго, за да го предизвикате да отговори.
-
Помнете, че той може много добре да използва мълчанието като оръжие срещу вас.
-
Контролирайте си телесния език – показвайте се отворен и приятелски настроен, но спазвайте тишината, докато той отговори.
Хронично отсъстващ – причините за чести отсъствия и закъснения могат да бъдат различни и да се променят. Могат да бъдат измислени и истински. Добре е да знаете и, че зад измислените стои истински проблем. Истински проблеми за чести отсъствия могат да бъдат :
-
Ученикът може да се чувства неспособен да се напасне с класа, или че рестоят в училище му е досадно и ненужно.
-
Затруднения вкъщи от всякакво естество – болести, финансови трудности, проблеми вкъщи, загуби, насилие,
-
Проблеми със стреса, който може да бъде причинен от изброените по-горе или други причини.
Как да се справим с хронично отсъстващия тип?
-
За да можете да се справите с такъв тип поведение е необходимо да наблюдавате и да установите дали има някаква ритмичност в отсъствията. Това може да ви даде ключ.
-
Когато разговаряте с такава личност, за да изясните причините за отсъствията, използвайте утвърждаващ и никогато агресивен стил на говорене. Той трябва да знае, че вие сте наясно с неговите отсъствия и сте готов да го изслушате.
-
В зависимост от отговора на въпроса каква е причината за отсъствията, ще формулирате поведението си след това.
-
Ако е нужно, потърсете помощ от училищния психолог.
Хората, които правят много грешки – грешките, които учениците правят са поради невнимание или поради липса на знания, или има такива, които просто правят много грешки. По погрешка се нанасят щети на училищната собственост или върху вещите на други ученици. Най-дразнещо е, че много често такива грешки се повтарят многократно. Причините за подобно поведение могат да бъдат:
-
Нервност
-
Преумора
-
Лесно разсейване
Как да се справим с подобно поведение?
-
Трябва да се прави разлика между това, дали човек допуска тези грешки, защото е разсеян или защото е гневен. И в двата случая можете да разговаряте с ученика и да потърсите помощ от училищния психолог.
-
Когато говорите с такива ученици, запомнете, че е добре да започвате и да завършвате с окуражителна реплика. Ако все пак се налага, бъдете критичен в средата. По този начин ще пощадите и без това крехката самооценка на такива ученици.
Потиснатата личност – това са незабележими, потиснати и тревожни деца. Ако забележите такъв ученик, направете нещо, колкото се може по-скоро. Ако му позволите, един такъв ученик може да депресира целия клас. Дайте му възможност да обясни какво мисли и какво чувства, накарайте го да предложи собствено решение на ситуацията. Ако ви каже, че не може да измисли, накарайте го да разсъждава на глас или да изготви списък на алтернативни решения. Дайте му краен срок. Едно такова дете се нуждае от механизми, които да повишат самооценките му. Това са ученици, които говорят много, приятелски настроени, харесвани от повечето, способни да разсейват целия клас. Той е способен да пуска клюки, да създава интриги, без да се съобразява, че може да нарани другите. Често такива хора са прилепчиви и са способни да ви бомбардират с ненужна информация. Те са способни да стават агресивни, за да се освободят от собственото си напрежение, причинявайки стрес на всички останали.
Как да се справим с кречеталото?
-
Не влизайте в спор с него пред другите. Така няма да се налага да го унижавате пред тях. Мистерията покрай насочената по-късно среща ще събуди неговия интерес и това може да осигури тишина в класа през целия ден, защото той ще мисли какво ли искате да му кажете.
-
Започвайте разговора с такава личност винаги с нещо хубаво за него, и че това, което ще му кажете е само в негов интерес. Той ще ви се довери само, ако ви усети, че сте емпатиен. И тук започвайте и свършвайте с нещо хубаво, негативното го кажете по средата.
Неправещия нищо – той също е харесван, взема присърце интересите на класа, но от страх да не направи грешка твърдо стои на позицията да не прави нищо. Може да изглежда нетърпелив, но не е така. Той може да бъде много справящ се в области, в които се чувства самоуверен. Много често такива ученици не правят нищо с идеята, че задачата или ситуацията ще се реши от само себе си и често така става. Често на другите им писва да го чакат и свършват нещата вместо него.
Как да се справим с не правещия нищо?
-
Опитайте се да разберете какво го тревожи. Ако успеете, помогнете му да се чувства по-уверен. Само по този начин той ще може да изгради самооценка и да се справи със съмненията си.
Ненадеждната личност – той също е харесван и умее да угажда на другите. Той се съгласява да прави всичко, което другите искат, доброволно се загърбва със задачи и предлага помощ на другите. Когато прави тези подвизи, той вярва, че се грижи за всички без да осъзнава, че няма как да се справи с всичко. Това кара другите да губят търпение, да го възприемат като досаден. Това него го плаши и той е готов да поема още нови отговорности. Възможно е той да е досаден, но това е една личност, за която си струва да отделите време. Неговото истинско желание е да помага и това може да стане предимство, ако го научите как да го прави. Друго поведение, по което можете да познаете тази личност е, че той се самоунижава, на което се смее сам.
Как да се справим с такава личност?
-
Добре е да знае, че вие наистина го харесвате и не се налага да се бори за вашето одобрение.
-
Опитайте се да го научите да казва “не”.
-
Вслушайте се в шегите му, за да откриете истинските чувства, които той има към себе си и може би е добре да говори с училищния психолог.
Губещият време – има хора с добри намерения, но лесно се разсейват и погрешно разбират какво се иска от тях. Но губещият време смята, че той има право на това. Той не разбира колко много часове могат да се натрупат в празни приказки и да загубят ценно учебно време.
Как да се справим с този тип личност?
-
Напомнете му, че часовете са в ограничено време, с определени теми.
-
Обяснете му, че не е честно да занимаваме целия клас с нещо, от което се интересува само той.
-
При него е подходящо да се използва техниката моркова и тоягата.
-
Напомнете му, че ако не се справи с работата в час, няма да получи оценката, която заслужава.
Злобарят – срещали сме ученици, които мислят, че всеки, който получава или има нещо повече от него, е постъпил нечестно. Някои ученици просто мразят авторитетите и е напълно възможно такъв ученик да ви мрази откровено. Причините за такова поведение могат да бъдат много:
-
Фанатизъм – тук могат да играят културни, религиозни или други предразсъдъци.
-
Семейната среда или всякакви други затруднения.
Как да се справим с този тип личност?
-
Със злобаря разговаряйте лично. Помолете го да ви обясни поведението си. Изяснете си дали това е поведение към вас, или стил на поведение. Ако озлоблението му е резултат на предразсъдък, не трябва да оставяте съмнения, че откритите прояви на подобно поведение ще бъдат толерирани, независимо колко добър ученик е и кой е баща му.
Може да ви се струва, че справянето с подобни конфликтни ученици отнема много време и най-вероятно е точно така, особено в началото, когато не сте инвестирали достатъчно време, за да изградите единен клас без конфликти. Това ще се отрази изключително добре на успеха на класа и на вас като личност.
-
Опитайте се да представите накратко основните събития, довели до конфликта /кратка история на конфликта/ –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Кои са участниците в конфликта –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Какви са техните декларирани позиции––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Какви са отношенията между страните в конфликта/отношения на минало сътрудничество, на враждебност и т.н ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Имат ли желание страните да намерят решение на проблема –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Принуждават ли ги обстоятелствата да търсят бързо решение или могат да протакат –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
-
Какви външни фактори влияят на решаването на конфликтната ситуация –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Какво е в основни линии общественото мнение по конфликта ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
-
Някоя от страните може ли да наложи едностранно своето мнение за решаване на конфликта––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
В резултат на Вашия анализ на конфликтната ситуация опитайте се да дадете най-обща преценка за шансовете на нейното решаване, за вероятните пътища за постигане на решение, за характера на това решение.
……………
Вие имате силата да направите живота по-свободен и по- красив. Да превърнете живота в това училище в прекрасно приключение. Вие можете да превърнете това училище в едно по-добро място за нашите деца. Място, където науката и знанието ще са си у дома.
Място, където нашите деца ще се влюбват в науката с отворени сърца за знания и умения. Вие можете да влюбите децата в красотата на живота
Знам, че трудно, знам че понякога изглежда невъзможно, но вие не се отказвайте. Вие оказвате огромно влияние върху всяко следващо поколение.
