„Единственото нещо, което никога не получаваме достатъчно, е Любов и единственото нещо, което никога не даваме достатъчно, е Любов.“
– Хенри Милър
След като много двойки, изглежда, загубват поглед от това, което фактически са здравите тухли на солидния брак, е важно човек да ги изброи. Притежаването на по-точна информация например може да насочи съпруга, който се оплаква: „Не ми достига умът какво иска жена ми. Тя казва, че трябва да бъда по-внимателен и съчувстващ – но аз съм такъв. Какво друго има предвид? За какво непрекъснато ме тормози?“
Емоциите на заслеплението могат да узреят в зряла любов в дългосрочния брак. Съпругата искри, когато казва: „Обичам те“, а съпругът е развълнуван да го чуе, защото привързаността и взаимното привличане се вплитат в тъканта на лоялността, доверието и верността, за да създадат по-силна и по-дълбока любов.
Зрялата любов има няколко базисни съставки:
Чувствата на топлота заместват интензивността на заслеплението (натрапчивото мислене за любимия, идеализацията, непреодолимото желание да са заедно, върховете и бездните, планините и долините, екзалтацията, когато са заедно, и отчаянието, когато са разделени) с течение на времето. Освен ако не е нарушена, любовната връзка продължава да съществува.
Вниманието и грижите означават вярата и показването на другия, че „Ти си важен за мен. Аз съм загрижен за това, което ти се случва. Аз ще се грижа за теб“. Двете важни страни на вниманието и грижите са да си загрижен за добруването на другия и да си готов да действаш, за да помогнеш на своя партньор или да го предпазиш. За разлика от колегата в службата или домашната прислужница, която получава пари за това, което върши, човек помага на съпруга/ата от чувство за отдаденост и привързаност, така че загрижеността и привързаността са критични за вниманието и грижите.
Изразяването на привързаността е такъв очевиден начин за предизвикване на топлота у партньора, че да се дискутира тук може да се струва на някои напълно излишно. При все това е прогресирането на брака жестовете на привързаност и любов, като това да си сложиш ръката на рамото на партньора, прегръдките и шептенето на любовни думи, все повече се ограничават до спалнята. А в разстроените бракове те напълно могат да изчезнат.
Приемането по принцип е без предварителни условия в зрелите любовни взаимоотношения. Вие можете да не признавате различията в идеалите си за религията, политиката и хората, без да бъдете критични един към друг; вие можете да приемете несръчността или слабостта на партньора си, без да давате присъди. Такова приемане е дълбоко подкрепящо. То дава на партньорите чувството за самоприемане. Ако партньорът може да ви приеме напълно – с дефектите и всичките ви „кусури“, вие можете да се отпуснете и да „свалите гарда“. Разбира се, приемането не означава пълна слепота по отношение на недостатъците на партньора, но в атмосфера на приемане можете да работите заедно с партньора си срещу всичко, което ви пречи да бъдете близки. Забележете, че ако любовта ви зависи от доброто поведение, никога няма да постигнете близостта, която е възможна, когато любовта ви е даденост, а доброто поведение — цел, към която съвместно работите.
Емпатията е способността да се настроиш към чувствата на партньора, да преживееш до известна степен неговата болка или радост, страдание или щастие. Когато хората са свръхангажирани с проблемите си или обзети от силни емоции — независимо дали тъга или еуфория, те могат временно да забравят способността си за емпатия.
Чувствителността към грижите и чувствителните места (като страха от изоставяне; страха от контрол) за партньора е от съществено значение, ако искате да редуцирате неговата или нейната ненужна болка и страдание. Докато някои хора по природа са по-чувствителни от други, това все пак е качество, което може да се култивира. Ако партньорът ви реагира прекалено силно на някои неща, които правите, вместо да бъдете критичен/а или отбраняващ/а се, може да спрете и да си помислите “Какъв може да бъде проблемът, който лежи в основата?”. Внимателно изследвайте с партньора си неговите или нейните тайни страхове, или грижи. Устоявайте на изкушението да припишете някаква крайна реакция на партньора си на някаква нежелателна черта, като невъздържаност или потребност да контролира. Разберете, че такива екстремални реакции са признаци на скрита уязвимост. Осъзнаването на вашите „задръжки“ или „мании“ не означава, че те не могат да се модифицират.
Разбирането е сродно на чувствителността, но е по-богато от нея. Когато партньорът ви споделя проблем, той или тя може да се почувства разбран/а, без да трябва да обяснява подробно всеки детайл. Освен това разбирането означава да можеш да виждаш събитията през очите на своя партньор. Взаимното разбиране е една от първите жертви на брачните кавги, като неговата смърт често пъти се сигнализира от жалбата: „Аз просто не разбирам защо той (или тя) прави така.“ Част от трудността лежи в това, че разстроените двойки действат в съвършено друг стил от тяхната любяща страна: заемат твърди позиции например или се опитват да се надхитрят или „преметнат“ един друг. Един по-сериозеп проблем е това, че щом като конфликтът се разгорещи, партньорите стават по-податливи на погрешни интерпретации на значението на действията на другия. Скоро след това натрупаните погрешни интерпретации помитат и малкото останало разбиране, което партньорите са имали или биха могли да имат за истинските мотиви на другия. Има няколко начина човек да се предпази от такива погрешни интерпретации. Единият е да се изследват автоматичните мисли, които човек има за съпруга си, за да се види дали са обосновани, логични и валидни. Друг метод е да се проверява прочита на мислите и намеренията на съпруга.
Компанията се цени рано във взаимоотношенията, но изглежда заглъхва в много бракове с течение на времето. След като съпругът и съпругата все повече се заплитат в грижи, като осигуряването на доходите, грижите за децата или поддържането на домакинството, те са склонни да прекарват и по-малко време заедно, а и качеството на това време страда.
Компаньонството е една страна на добрия брак, която можете да подобрите просто чрез планиране. То включва намисляното на дейности, които и двамата харесвате – съвместно пътуване, украсяване на къщата, ходене на театър и отделяне на време за всяка такава дейност. В удовлетворението от това, че сте просто заедно в ежедневните житейски моменти, има и другарство. Да гледате заедно телевизия, заедно да се разхождате или съвместно да вършите домакинската работа може да предизвика чувство за единство и сплотеност.
Интимността може да се простира от дискутирането па ежедневни детайли от вашия живот през споделянето на най-личните чувства, които не бихте споделил/а с никой друг, до сексуалните ви отношения. В известен смисъл интимността е производен “продукт“ от вниманието, грижите, приемането, чувствителността и разбирането. По същата причина тя е подкопана от неправилното разбиране, безразборната критика и обвинения, както и от нечувствителността. Когато двойките се отдадат на критикуване, наказания или контролиране на другия, трябва да преценят какво губят от интимността. Когато интимността се загуби заради конфликти и кавги, заедно с нея си отива и една основна свързваща сила в брака.
Приятелството се отнася до искрения интерес, който проявявате към вашия партньор като човек. Това качество в много, ако не в повечето бракове, изглежда, става или едностранно, или осакатено по някакъв начин. Някои изследвания на общественото мнение са показали, че жените не разглеждат съпруга си като своя най-добър приятел, а по-скоро виждат някоя друга жена в тази роля. Повечето съпрузи обаче разглеждат жена си като най-добрия си приятел. Можете да култивирате приятелство, като се фокусирате върху партньора си като човек. Опитайте се да си изясните кое го/я интересува и има значение за него/нея. Често пъти, за да се прехвърли този мост, са необходими проницателност и деликатност.
Доставянето на удоволствие на партньора ви е, разбира се, критично за щастливия брак. Но удоволствието трябва да е взаимно; вие не само можете да доставите удоволствие на съпруга си чрез това, което правите, но и да споделите и изпитвате с него неговото удовлетворение. Понякога трябва да излежете от добре утьпканите коловози и да направите нещо специално.
Подкрепата за вашия партньор предава чувството, че на вас може да се разчита, че сте Гибралтарската скала, на която партньорът ви може да се опре през трудни времена. Може да недооценявате символното значение на това да развеселявате партньора си, когато е обезкуражен, или да му помогнете да сортира проблемите, когато станат прекалено много. Да се отзовете на помощ на партньора си в такива моменти на нужда може да има огромно значение, внушаващо на съпруга ви, че вие сте винаги до него и готов/а да му окажете помощ или да го спасите. Някои съпрузи са прекалено неутрални, когато партньорът им иска да се впусне в някакво ново начинание или да поеме нова отговорност например. Тяхното двоумение да заемат положителна позиция може да подкопае чувството за инициатива и способности у съпруга им.
Близостта, разбира се, означава много повече от простата физическа близост, въпреки че много двойки се оплакват, че дори не се виждат достатъчно често. За да докаже това, една съпруга се беше обадила на секретарката на мъжа си, за да си насрочи среща е него. Дори когато съпрузите прекарват много време заедно, качеството на това време може да бъде незадоволително. Свръхангажираността и проблемите в службата, финансовите трудности или проблемите с децата могат да причинят изкуствена дистанция между партньорите. А най-отблъскващото от всичко е враждебността, която може да прокара между тях дълбока пропаст. Чувството за близост обаче не повяхва безвъзвратно и може да се възстанови с мъничко предвидливост. Съвместното време на партньорите например за дискутиране на важни въпроси от службата или дома, споделянето на планове и цели, или разсъжденията за ежедневните триумфи и трагедии, изгражда спонтанна близост. В допълнение на това актовете на любов, които показват привързаност, приемане и подкрепа, могат да се комбинират, за да накарат партньорите да се чувстват по- близки.
Откъс от книгата „Само любов не стига“, Арън Бек, „Наука и изкуство“, София, 1994
